психоанализа: ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА РОЯКА

.

психоанализа:
ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА РОЯКА

17 април 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

Как простите действия на индивидите, взети заедно, формират сложното поведение на групата? Как стотиците пчели взимат важно за кошера решение, ако много от тях не са на същото мнение? Личните ни цели трябва да служат на целта на цялото общество, защото само когато всички са добре и ние като част от всички също сме добре. Личното облагодетелстване на гърба на обществото е като раковата клетка, която е болна, и ако не се отстрани цялото общество ще погине.

От Питър Милър

По материали от Нешънъл Джеографик, Юли, 2007

Оказва се, че мравките не са умни малки инженери, архитекти или воини – поне не като индивиди. Когато трябва да решат кое де е слеващото им действие, повечето мравки нямат никаква представа.

„Мравките не са умни- казва Дебора Гордън, биолог в Станфордския университет. – Колониите от мравки обаче са.” Поотделно мравките може да са дребни глупачета, но като колония те реагират на околната среда бързо и ефективно. За това им помага нещо, наречено колективен разум.

Откъде идва тази интелегентност? Това повдига един фундаментален въпрос в природата – как простите действия на индивидите, взети заедно, формират сложното поведение на групата? Как стотиците пчели взимат важно за кошера решение, ако много от тях не са на същото мнение? Какво позволява на пасажа херинги да координират движенията си толкова точно, че да могат в миг да сменят посоката си подобно на единен сребрист организъм? Колективните способности на животни като тези, при които нито един индивид не може да види общата картина, но всеки допринася за успеха на групата, изглеждат свръхестествени дори за биолозите, които ги познават добре. И все пак през последните десетилетия изследователите са достигнали до интригуващи прозрения.

Една от най-съществените особености на колонията от мравки е, че никой няма ръководна роля. Царицата е там единствено, за да снася яйца. Дори да се състои от половин милион мравки, колонията функционира чудесно без никакво управление – или поне без такова, което бихме могли да разпознаем. Вместо това колонията разчита на безбройните взаимодействия между отделните мравки, всяка от които следва прости принципни правила. Учените наричат такива системи „самоорганизиращи се”.

Мравките общуват чрез допир и миризма. Когато една мравка се сблъска с друга, тя я подушва с антените си, за да разбере дали е от същото гнездо и къде работи. Всеки ден, преди да напуснат гнездото, търсачите на храна изчакват да се върнат сутрешните патрули. При влизането си в гнездото патрулите за кратко допират антените си до тези на търсачите.

„Когато търсачът влезе в контакт с патрула, за него това е стимул да излезе”-обяснява Гордън. По честотата, с която срещат патрули, търсачите на храна преценяват дали е безопасно да излязат. „Търсачите не се връщат, докато не намерят нещо - казва Гордън. – Колкото по-малко храна има, толкова повече време им отнема да я открият и донесат. Колкото повече е храната, толкова по – начесто се връщат търсачите. Никой не взема решение дали денят е добър за набавяне на храна. Решава го колонията, но не и някоя отделна мравка.” Така действа колективния разум: прости същества следват прости правила и всеки индивид се ръководи от информация, получена на място.

Що се отнася до колективния разум, мравките не са единствените насекоми, от които можем да научим нещо полезно. На един малък прохладен остров край южното крайбрежие на Мейн биологът Томас Сийли изследва необикновената способност на медоносните пчели да взимат правилни решения. Макар че в един – единствен кошер има към 50 000 работнички, пчелите са развили способи да се справят с индивидуалните различия за доброто на колонията. Ако хората можехме да бъдем така ефективни в заседателните зали при срещите на градските управи, църковните настоятелства или борда на директорите на някоя фирма, заявява Сийли, то ние щяхме да избегнем решения, водещи до проблеми в последствие. В края на пролетта, когато кошерът става твърде пренаселен, колонията обикновено се разделя на две и царицата заедно с няколко търтея и около половината от работничките отлитат и се скупчват на някой близък клон. Пчелите остават там, докато малка част от тях отиват да търсят ново жилище. Идеалното място е дърво с хралупа, издигната доста над земята, с малък вход, който гледа на юг, и много проторна отвътре, за да побира пилото и меда. След като веднъж се установи на мястото, колонията обикновено не се мести повече, така че трябва да се направи правилен избор.

За да открият как става това, сътрудниците на Сийли маркирали всичките 4000 пчели от няколкото малки роя, които занесли на о-в Апълдор. Там провели серия от експерименти, като пускали всеки рой да намери къщичките, които били донесли на острова, дълъг около 1 км, където било пълно с храсталаци, но почти нямало дървета или други места, подходящи за гнезда. Поставили 5 къщички, четири от които не били достатъчно големи, а само една била с идеалните размери. Скоро и при петте се появили пчели разузнавачки. Когато се върнали при своя рой, всяка изпълнила въртелив танц, с който подканяла и други разузнавачки да отидат на оглед. (Тези танци съдържат код, който дава указания за мястото на къщичката.) Интензивността на танца отразявала ентусиазма на разузнавачката по отношение на мястото. След малко десетки разузнавачки танцулали лудешки, „препоръчвайки” различни места, а около всяка къщичка жужало облаче от пчели.

Въпросът се решавал не там, където били струпани повечето пчели, а край къщичките, където се трупали разузнавачки. Когато броят на разузнавачките край входа на едната достигнал около 15 (праг, потвърден и от други ексеперименти), събраните там пчели усетили, че е постигнат „кворум”, и се върнали при своя рой с новините. След това резузнавачките от избраната къщичка се пръснали сред роя, давайки знак, че е време да се преместят. Когато всички пчели били готови, те полетели към новия си дом, който съвсем логично се оказал най-добрата от петте къщички.

Методите за вземане на решения при пчелите толкова впечатлил Сийли, че днес той ги прилага в работата си като декан на факултет в университета „Корнел”. Правилата на пчелите при вземане на решения включват търсене на разнообразие в мненията, насърчаване на свободната конкуренция между идеите и използване на ефективен механизъм за открояване на най-добрите идеи.

„Използвам наученото от пчелите, когато ръководя събранията на факултета”- казва той. За да избегне заседания, на които всеки отива да чуе и наложи само това, което му е угодно, Сийли предлага на хората да изброят всички възможности и след като обсъдят идеите си, да гласуват тайно. „Точно това правят и пчелите в роя – така групата има достатъчно време, за да се откроят и победят най-добрите идеи ”

Всъщност почти всяка група, която следва метода на пчелите, действа по-умно, твърди Джеймс Сюроуики, автор на книгата „Мъдростта на тълпите”. „Аналогията е наистина много силна. Пчелите предвиждат кое гнездо ще е най-доброто; ние човеците можем да правим същите неща, дори изправяйки се пред невероятно сложни ситуации.” Според него и инвеститорите на фондовата борса, и участниците в изследователски проект, и дори децата, които си играят на улицата, могат да бъдат интелигентни групи, ако членовете им са разнородни, независимо мислещи и използват механизми като гласуване, наддаване или търсене на среден вариант, за да стигнат до общо решение.

Веднъж, когато вълк нападнал стадо северни елени, движенията на най-близките до вълка животни в края на стадото напомняли разнищващо се одеало, което трябва да е подействало на хищника изключително объркващо. Вълкът се спускал да преследва ту един елен, ту друг, като изоставал при всяка смяна на целта. Накрая стадото прехвърлило хребета, а запъхтения вълк останал да гълта сняг.

Тази ситуация криела максимален риск за всеки елен, но маневрите, с които стадото се измъквало, се отличавали с прецизност, а не с паника. (Представете си какъв хаос би настъпил ако сред тълпа от хора бъде пуснат гладен вълк.) Всеки елен знаел кога е моментът да побегне и в каква посока да тръгне, макар и да не е знаел защо. Нямало водач, който да координира другите животни в стадото.

Такава е чудната сила на колективния разум. Независимо дали става дума за мравки, пчели, гълъби или северни елени, съставките на интелигентното групово поведение – децентрализиран контрол, реагиране на местни сигнали, прости практически правила – формират хитра стратегия за справяне със сложни ситуации.

„Ние дори все още не знаем за какво друго можем да я използваме – казва Ерик Бонабо, специалист по теория на изчислителната сложност. – Не сме свикнали да решаваме децентрализирани проблеми с децентрализирани методи. Не можем да контролираме променливо явление като уличното движение просто като поставим навсякъде пътни знаци и светофари. Но идеята да оформим трафика като самоорганизираща се система е много вълнуваща.”

„Уикипедия” – безплатната енциклопедия, създадена от съвместните усилия на множество хора, също има голям успех със своите милиони статии за всичко под слънцето на повече от 200 езика, всяка от които може да бъде написана и редактирана от всеки. „Днес е възможно огромен брой хора да мислят заедно по начин, който никой не си е представял преди няколко десетилетия – казва Томас Малоун от Масачезетския технологичен институт. – Нито един отделен човек не знае всичко необходимо, за да се справи с проблемите на нашето общество, но всички заедно знаем много повече от онова, което можехме да постигнем в миналото.”

Подобни мисли подчертават една важна истина за колективната интелегентност: тълпите обикновено са мъдри само ако техните индивидуални членове действата отговорно и вземат собствени решения. Една група не е умна, ако членовете й подражават един на друг, следват сляпо мимолетни хрумвания или чакат някой да им каже какво да правят. Когато групата се държи интелегентно, независимо дали е съставена от мравки или от адвокати, тя разчита, че всеки от членовете й ще изпълнява своя собствена роля. За онези от нас, които понякога се чудят дали наистина си струва да предадат за рециклиране някоя бутилка, за да облекчат човешкото въздействие върху планетата, изводът е, че нашите действия са от значение дори и да не го виждаме.

Представете си пчела, която ходи насам-натам в кошера. Ако задуха студен вятър, тя започва да трепери, за да произвежда топлина, и така ще затопли и близкото пило. Пчелата няма представа, че в същото време стотици работнички в други части на кошера правят същото за доброто на следващото поколение.

„Медоносната пчела не вижда цялостната картина по-добре от вас или мен – казва специалистът по пчелите Томас Сийли. – Никой от нас не знае от какво се нуждае обществото като цяло, но се оглеждаме наоколо и си казваме: а, тук имат нужда от доброволци за училището; трябва да се окоси моравата в църковния двор; да се помогне в политическата кампания.”

Ако търсите ролеви модел в нашия сложен свят, не е лоша идея да подражавате на пчелите.

.

1 comment:

  1. Съюз на Писателите в България
    THE WRITER`S UNION OF BULGARIA

    ПИСАТЕЛИТЕ са ПРОРОЦИТЕ на ЧОВЕЧЕСТВОТО!
    ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОГОТО СМЯТАТ ЗА ТАКЪВ !

    П О К А Н А

    Съюзът на Писателите в България - www.worlduni.narod.ru, vashkevich@mail.bg , най-учтиво Ви кани на редовни сбирки, провеждащи се на ул. "Бенковски"№ 25,
    в сградата на ”Посолство на Мира” към Световната Обединителна Организация:
    - всяка неделя от 11 часа, всеки понеделник от 18 часа, всяка сряда от 16 часа.
    Темата за м. февруари е: ``Humanizm``. Гледи и слушай нас на живо по Интернет на този адрес; http://www.bnptv.info/index.php?option=com_content&view=article&id=425:2009-09-30-13-35-59&catid=64:kulturasp&Itemid=121 ;

    За повече информация: Михаил Вашкевич: 02-8705542, 0889-200141, проф. д-р Иван Венев: 02-8701135, Борис Ташков: 02-4894545, 0878-479984, 0886-809662,
    Руси Стойков: 02-8725822; Йоло Денев: 02-8896618;Ангел Стефанов:9832148.
    Заповядайте!

    ReplyDelete

Related Posts with Thumbnails

Вашингтон Таймс

Чрез Вашингтон Таймс и други свой издания Д-р Мун сложи края на Комунизма и Студената война

Прочети:
Кой унищожи Комунизма
Прочети: Автобиография на д-р Мун

Вашингтон Таймс
е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка в периода на Студената Война; Силно уважаван за политиката си в подкрепа на Семейните стойности.

Най-четените статии