Помагат ли хуманитарните помощи?

Помагат ли хуманитарните помощи?

В отговор на прекрасната статия на Longanlon от 16 February 2009

Защо хуманитарните помощи не допринесоха за намаляване на гладът и бедността? Световният глад не намалява - защото всички се опитват да лекуват симптома, а не корена на проблемите.

Много хора по разни краища на света гладуват и умират от глад, и това не престава да ни шокира. Толкова много инициативи се правят за осигуряване на храна, хуманитарни помощи и т.н., но странно защо, това не върши никаква работа, а положението става все по-лошо…

Стотици милиони всяка година се набират с благотворителна цел, множество хуманитарни организации се трудят от години, пращат мисии, доставят храна и помощи… и бедността, незнайно защо, не намалява, положението на хората не се подобрява, а напротив - непрекъснато има нови и нови гладуващи.

Световният глад е само симптом на проблема. Време е да открием и премахнем корените!

Това никога не са нормални държави, в които има мир. Напротив - където има граждански войни, където самозвани диктатори си играят на богове с населението, където има геноциди… там има и милиони бежанци, епидемии, глад.

Ако можеха хората щяха да се изхранват прехраната си, проблемът обаче е, че не могат да го направят, защото там, където живеят няма условия за това. Именно затова световният глад не намалява - защото всички се опитват да лекуват симптома, а не проблема. Осигуряването на храната е като хвърляне на помощи в една бездънна яма. Храната свършва, но положението на хората не се е променило.

Това е и мнението на много политически анализатори - хуманитарните помощи всъщност нанасят повече вреда, отколкото полза. Колко от пристигащите помощи се използват по предназначение и колко всъщност се разпределят между събиращите и корумпираната местна власт. Но в това е целия проблем. Цялата идейна концепция за тези помощи е погрешна. Много умествна е в случая поговорката, "Научи гладния да лови рибо вместо да го нахраниш веднъж."

Настоящите усилия са по-скоро вредни и тотално разхищение на средства и обществена енергия. В същото време правилния подход въобще не е далеч от логиката. Средствата и обществената енергия трябва на първо място да се използват за създаване на мир в проблемните региони. След мирът идват икономиката, търговията и просперитетът - може би бавно, но неизбежно. Средствата които ще отделим за да се създадът добри условия на живот в неразвитите дъжави ще разрешът много от глобалните проблеми и напрежения. Но такива проекти за възобновяване на нациите трябва да бъдат глобални, и съсредоточът погледа и усилията на всички дръжави и непревителствени организации.

Частичните и отделени усилия на организации не могат да променят коренно ситуацията. Време е да се създадът световни, глобални органи които да направят това възможно. Време е те да концентрират усилията си за кратък срок да се откриват и разрешават самите корени на проблемите. Само така следствията и симптомите ще могат веднъж и завинаги да изчезнат.