Любовта и общуването в семейството



Любовта
НЕ Е САМО ЧУВСТВО

От най-основно значение в любовта е собствената ни способност да я даваме на партньора ни. Тук нямам в предвид само чувства, но и стандарта на характера, сърцето ни, и способността да разбираме партньора си и живеем за него. В реалните проблеми на семейния живот ще е от значение зрялото отношение при среща с трудностите. Лесно е веднага да започнем да се оплакваме или обвиняваме, но зрялото отношение и характер са неща които не се развиват за един ден, нито за една година.

Ценностите се възпитават в семейството

Къде и как човек развива зрял характер? Ценностите на всеки човек, до голяма степен се определят от групата, където се е учил да общува, където се е формирала неговата личност, възгледи и според чиито норми той оценява дейността си по-нататък. Първата и с най-голямо значение такава група за човека е семейството. Именно там чрез взаимодействието с роднините си детето за първи път овладява различните форми на общуване и това по-нататък помага за успешното му адаптиране в широката социална сфера. Господствуващият в семейството стил на общуване, възгледи и идеали като цяло за детето са онези ориентири, които формират бъдещите му стремежи и ценности, а нерядко остават като образец и за възрастния човек.


Но първото което детето трябва да развие в семейството е любовта. А в какво се изразява истинската способност да обичаме? Истинската любов е даваща, а не взимаща. Този цитат отразява това много точно:

"Нейната същност е да дава, да живее за благото на другите и за благото на цялото. Истинската любов дава, забравя, че е дала, и продължава да дава непрестанно. Истинската любов дава с радост." - Сан Мьон Мун

Как се постига щастие в любовта?
За да е възможно щастие в семейството е необходима взаимна любов. Мнозина са подложени на илюзията, че щастливата любов пада от небето и не изисква от човека никакви усилия и умения. Те са уверени, че щастието в любовта се състои в това да си обичан, а не в способността самият ти да обичаш. Според тях да обичаш е лесно, а да намериш обект на своята любов било трудна задача. Те смятат за основно това да бъдат обичани заедно с всичките им явни и скрити качества и достойнства, но често са неспособни да видят достойствата на партньора.
Истината обаче е, че любовта ни се определя от способността ни де живеем за другия. Да се жертваме, даваме, инвестираме за него или нея, отново и отново. В тези взаимоотношения ключа към щастието ни е собствената ни способност да даваме и да забравим какво сме дали, и да инвестираме отново с цялото си сърце. Защото в момента в който станем условни и започнем да изчисляваме колко сме дали и колко получили взаимоотношенията ще бъдат обречени.
От тук можем да разберем и ключа за разрешаване дори на привидно неразрешимите проблеми във взаимоотношенията ни. Ако егоистичната, себецентрирана любов, която търси на първо място личните интереси ще ни донесе само болка и конфликти, то обратното на това безкористната, даваща, истинска любов има способността да премахне всяка трудност и тежест от сърцата ни:

"Нищо не може да се сравни с ценността на истинската любов. Тя има силата да премахва бариерите, които грешните хора са създали, в това число национални, расови, дори и религиозни. Основните характеристики на Божията истинска любов са, че тя е абсолютна, уникална, непроменлива и вечна."

Разликата между влюбеност и любов
Освен заблудата, че любовта е мана небесна, се разпространява и друга – когато любовта се обърква със състоянието на влюбеност. Според психологията, състоянието на влюбване не е любов. Влюбеността може да прерасне в любов, но може и да не прерасне, а и самата тя далеч не е любов. Влюбеността обикновено е следствие на много силно чувство, свързано с появата на душевна близост с друг човек. Но психолозите са открили, че тези силни чувства са свързани по-скоро с нашите мечти и желания, отколкото реално познаване и свързване с дургия човек.

Двама души, чужди един на друг, внезапно чувстват, че преградата между тях изчезва и те могат да се усещат като едно цяло. Мигът на единството става за тях един от най-възбуждащите и радостни мигове в живота. Но психолозите откриват, че тази силна възбуда е подхранвана от собствените ни фантазии и желания които ние проектираме върху нашия обект. Ето защо толкова често, по късно в реалните трудности влюбените се разочароват и с ужас откриват, че този човек е способен на толкова ужасни и коварни действия. Често обаче, вече е късно и раната е непоправима!

Силното чувство на интензивна и страстна влюбеност все още не е доказателство за силата на любовта, а нерядко е само показател за степента на началната самота на тези хора. Усещането за отчужденост е предизвикало при тях такава тревога и ги е направило толкова безпомощни, че като изпитат чувство за единство, те се преизпълват от възторг. Подобно състояние на влюбеност обикновено не продължава дълго и ако не премине в любов, бързо се прекратява.

Трябва да разберем, че тези чувства на влюбеност не изискват това да прераства в сексуална връзка. По скоро те съответстват на силната привързаност между брат и сестра. Дори когато сме семейни и обичаме партньора си, ние спокойно можем да изпитваме изключително силна емоционална привързаност към други от противоположния секс. Истината е, че ако ние сме незрели и вечно се подвеждаме от тези чувства мислейки, че това трябва да е любовта на живота ни, то ние ще унищожим всичките си шансове да изпитаме истинска любов и щастие в живота си. С такъв нестабилен характер просто ще унищожим и най-добрите връзки.

Колкото и да са били влюбени съпрузите, ако те не развият взаимоотношенията си към истинска любов и доверие то интимността им ще се изгуби и ги доведе до умора и разочарование. А колкото и силна любов да е постигната между партньорите, ако тя е заплашена от влюбване във всеки срещнат по-атрактивен партньор... то къде ще е бъдещето на такива индивиди въобще? Истината е, че както всеки от нас копнее парньора му да е верен, така и той или тя копнеят за нашата вярност. Без това абсолютно, сто-процентово доверие връзката ще е нестабилна и ще ни донесе много болки и разочарования!

Какво е зрялата любов?
С какво се отличава зрялата любов от влюбеността? Зрялата любов е органична сплав от сетивно влечение и психична потребност от човешка топлота и интимна близост с другиго. Влюбеният изпитва силно и ярко чувство, но то е концентрирано преди всичко върху собствената му личност и преживявания, поради което той е взискателен, безкомпромисен и нерядко егоистичен. За разлика от това центърът на тежестта на отношенията и чувствата при зрялата любов не е концентриран върху собствената личност, а върху партньора. Човек започва да мисли и се грижи преди всичко не за себе си, а за този, когото обича, за неговите удобства и интереси. Той дава повече, отколкото взема, иска щастието и самоизявата на своя любим и се старае с всички сили да помогне за развитието на индивидуалността на любимия. Умението да се мисли преди всичко за партньора, способността да се радваш, давайки – това са задължителните спътници на зрялата любов.

Любовта е способността да даваме
Надявамсе вече уточнихме, че любовта е активно състояние и предполага преди всичко способност да се дава, а не желание да получим. Най-широко разпространеното заблуждение е в това, че като даваш, означава да се лишиш от нещо, да пожертвуваш нещо. Човек, чиито представи не са надраснали потребителската ориентация, разбира даването именно така. За него разсъждението, че е по-добре да дадеш, отколкото да получиш, означава, че е по-добре да страдаш от лишения, отколкото да изпиташ радост от получаването. В действителност даването носи най-голяма радост. Даването е най-висш израз на силата, богатството и благородството. Само човек, преизпълнен от щастие, може да бъде щедър и разточителен. А да дадем любов, усмивка, помогнем, кажем добри думи, са неща които не ни струват нищо. Напротив, след като го направим ние се изпълваме с невероятна сила и щастие - дори имаме чувството, че летим!

Давайки, човек изразява богатството на своя духовен свят. Онзи, който се страхува да даде, в психично отношение е слаб, беден и просещ човек. В любовта човек споделя най-ценното от това, което има – своите радости, своите интереси, своето разбиране за света. Чрез такова даване той обогатява любимия си и заедно с това разширява своя духовен свят. Представете си какъв би бил светът ако децата израстваха в истинска любов, и живота ни подготвяше да станем родители даващи истинска любов на децата си! Нека завършим с тези цитати от д-р Мун, които изразяват точно този идеал:

"...свят, преизпълнен с Божията истинска любов. Истинската любов е неговата ос. Истинската любов е навсякъде – и във външния израз, и във вътрешния замисъл. Животът на всички е изпълнен с истинска любов от начало до край. Хората се раждат чрез истинската любов, живеят в обятията на истинската любов и следват пътя на истинската любов до деня, когато преминат в отвъдния свят, т.е. в духовния свят."

"... един естествен свят, където всички хора живеят един за друг. Следователно, в този свят никъде не могат да бъдат открити антагонизъм и завист. Това не е свят, управляван от пари, позиция и власт. Там успехът на всеки човек представлява успех за цялото; това, което се харесва на индивида, е в синхрон с цялото, а радостта на отделния човек представлява радостта за цялото."

No comments:

Post a Comment

Related Posts with Thumbnails

Вашингтон Таймс

Чрез Вашингтон Таймс и други свой издания Д-р Мун сложи края на Комунизма и Студената война

Прочети:
Кой унищожи Комунизма
Прочети: Автобиография на д-р Мун

Вашингтон Таймс
е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка в периода на Студената Война; Силно уважаван за политиката си в подкрепа на Семейните стойности.

Най-четените статии