.
Силата на мислите: ОПЛАКВАНЕ И КРИТИКА
4 Февруари 2009 | Автор: Juliuts | Unification Family Therapy
Тези които се оплакват за почти всичко, винаги ще намерят повод да го правят, защото подсъзнателно това е начина по който са свикнали да търсят любов и интимност. Как се научава този грешен навик - да се оплакваме или критикуваме? Много просто, когато родителите са имали лични проблеми те са ги споделяли в интимни моменти и по-много сърдечен начин с децата си в търсене на разбиране и съчувствие. Това обаче се е превърнало в едиствения възможен сценарии при който през целия си живот тези деца ще задоволяват нуждата си от интимност и любов - като намират обща приказка на оплаквани и злословене с другите. В тези моменти те ще се чувстват изпълнени и полезни.
Те ще възприемат това като най-вишата форма на сърдечност и приятелство. Точно пореди това, те никога няма да приемат факта, че това им поведение съсипва духа им и взаимоотношенията им с околните. Тази негативност само ги вкарва все по-дълбоко и по-дълбоко в песимизъм, депресия, страхове, интриги и безпокйства. По тази причина това са и доста характерни белези при злоупотребяващите с наркотици и желаещите да се самоубият. А всичко опира до фалшивата любов с която са откърмени и която е изкривила сърцата им едва ли не за винаги.
Чувстваме така както мислим
По тази причина недейте да мислите негативно. Може да се окаже, че най-големия ни враг сме самите ние. Един от най-великите психолози на съвремието казва следното: „Мислите ви са реални и в действителност са единствения източник на чувствата ви. Можем да кажем, че самите мисли са вашите чувства... Причината поради която в един момент се чувствате ядосани, а в друг не, е понеже вие сте заменили тези мисли с други. Новите мисли са причината на настоящите ви чувства.”
С други думи, ако мислим, че сме жалки, ще се чувстваме жалки, ако мислим за нещата които харесваме в някой, ще изпитваме любов към него и т.н. Тези които постоянно се фокусират и мислят за нещата които не са наред наоколо, постоянно ще се чувстват отвратени, разочаровани, гневни, обидени и т.н., а тези които се фокусират постоянно върху доброто и възможностите около себе си, ще са изпълнени с много по-светли и приятни чувства. С годините тези мисли и чувства ще се изразят и върху изгледа ни и върху общото качество на живота ни. Ние ще се превърнем в това което сами сме създали от себе си.
Вътрешните изречения да са положителни
Защо понякога сме изнервени? Понеже ние продължаваме да въртим в съзнанието си определен тип изречения и мисли, ние постепенно ставаме изпълнени с безпокойство. „О, може да сгреша...”, „Няма да се получи...”, „Ще се проваля...” Разбира се, че ако тези неща се случат това ще е лошо, но в действителност, точно защото ние продължаваме да си повтаряме такива катастрофални изречения, ние почти веднага започваме да чувстваме нервност и безпокойство.
Човешките емоции и чувства не се появяват просто магически от нищото. Те не извират мистериозно от нашите подсъзнателни нужди и физически желания. По скоро, почти винаги те произтичат директно от идеи, мисли, отношение и вярвания.
Най-приоритетните цели в живота
Има три основни цели в живота ни: (1) да развием характера и сърцето си; (2) да изградим любящо семейство изпълнено с истинска любов; и (3) да развием творческите и технически умения за да доминираме над природата с любов. Това е основното което научаваме от Обединителната философия.
Радостта е целта на живота ни, но радостта идва с преодоляването и постиженията... Използвай енергията си за да проявяваш Истинска любов, и нека това бъде приоритетната цел в живота ти...
"Истинска е любовта, когато даваме без очакване да получаваме. В процеса на нашето сътворяване Бог непрестанно е влагал 100% от всичко, което притежава. Тог влага всичко от себе си, защото иска обекта на Неговата любов да бъде по-добър от самия Него. Да живеем за другите означава, да даваме 100% от себе си, докато не остане нищо, което бихме могли да дадем. Единствено тогава любовта на нашия обект ще се върне обратно, за да запълни празнината." Хкжа Хан Мун
Това което в крайна сметка има значение не е нашето познание, а искреността на сърцата ни в любовта към Бог и хората... Ние научаваме най-много когато инвестираме сърцата си в хората, напълно и безусловно...
No comments:
Post a Comment