Родителското натякване уврежда детската психика

.

Родителското натякване уврежда детската психика

15 март 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |


Кога родителските наставления преминат границата на любовта и се превърнат в нервно натякване резултатът не е възпитание, а точно обратното. Колко жалко е, че някои деца чуват такива изрази: “Ти ми отрови живота”, “Не искам повече да те виждам”, “За какво ме наказа Господ?”, “Защо се държиш като дете...”

Всички родители желаят техните деца да се превърнат в здрави и пълноценни личности, но често, без сами да го желаят, те нанасят вреда върху детската психика. Това се получава понеже много от моделите на родителство са автоматизирани в нашето подсъзнание от детството. Така ние несъзнателно изпадаме в нервни и незряли модели на поведение и спрамо нашите деца.

Думите, които сте чували през детството си, определят много от реакциите в зряла възраст. Например, редовно повтарящите се трудни за вас ситуации, в които се оказвате по навик от детството и продължавате да попадате в тях като възрастни. Донякъде родителите са ни направили зависими и неадекватни в определени ситуации с тоношението което са изразявали към нас. Може да се каже, че по този начин у нас продължава да живее зависимостта от някой от нашите родители. Той дълго ни е учил да се държим точно по този начин.

Такова непряко родителско влияние е открито от американските психолози. Тези погрешни “родителски директиви” се залагат в детето до шестгодишна възраст. Това е периода в който дисциплинирането и възпитанието на детето е много важно. Проблема възниква, когато опитите за възпитание не са израз на любов, а "незряло" натякване и нервничене от стана на възрастните. Ако възрастните използват лоши и обидни изрази в опита да накарат детето да слуша, единственото което със сигурност ще постигнат е да научат детето да се държи лошо и с обидни думи спрямо тях, когато порасне. И обратното, ако в трудните моменти се обръщаме към детето с търпение, уважение и любов, дори и да сме стриктни и изискващи, детето също ще въприеме такъв тип отношение спрямо нас и другите когато порастне.

Нека отново уточним, че дисциплинирането и стриктността на родителите са важни. Детето трябва да разбере нормите и границите ясно, за да може да ги спазва. Ако ние не ги поставим ясно и категорично дребосъчето "ще ни се качи на главата". Ясно поставените бариери и норми правят детето по-спокойно и щастливо. Изискването от детето и даването на все по-големи отговорности са също важни възпитателни усилия. Тези усилия трябва да водят до по-дълбока сърдечна връзка и развитието на синовна преданост от страна на децата. Това означава те да са чувствителни към чувствата на родителите си и да имат желание да им донесат радост. Нека обаче споменем няколко неправилни директиви, които, дори да не са явно формулирани с думи или с действия, водият до познатото чувство за вина пред родителите. Това остава дълбоко наложено в нашето съзнание. Така, дори и като възрастни, ние все още носим в себе си това чувство.


ДИРЕКТИВА - “НЕ ЖИВЕЙ!”
Във всекидневната реч сме чули родители да използват изрази като: “Вдън земята да се скриеш дано!”, “Не ми трябва такова лошо дете”. Разширен вариант на тази родителска директива са “възпитателните” беседи с детето на тема: “Колко тревоги и лишения ми донесе появата ти на бял свят!”
Целта на това натякване е управляването на детето чрез създаване в него на хронично чувство за вина. Това отношение на родителите несъзнателно създава в детето чувството, че са длъжни на родителите си. Разбира се възпитанието на отговорно чувство у децата е важно, но гореспоменатия начин на натякване е много неправилен и израз на незрялост от страна на родителите, детето може да реши, че за майка му би било по-добре, ако то не съществува, резултатът от тези преживявания в детството на чести травми могат да доведът в битието му на възрастен до алкохолизмът и наркоманията.

ДИРЕКТИВА - “НЕ БЪДИ ДЕТЕ!”
Изказвания, които скрито описват състоянието “детинщини” като лошо, а състоянието “възрастни” като добро втълпяват в съзнанието на подрастващия, че не е хубаво да е дете. Колко често чувате от родители изразите: “Време е да станеш самостоятелен” или “Ти вече не си малко дете”? Това натякване може да създаде подсъзнателна вътрешна бариера при бъдещото общуване с децата. Като порастне детето ще има силна нетърпимост към детското в другите.

Ако не друго тези примери трябва да ни събудят за осъзнаването, че за да бъдем добри родителит трябва д а имаме зряло поведение. Да сме добри родители въобще не е лесна задача, но тя е най-приоритетната задача и отговорност в живота ни. Нека не се оставяме на течението на лошите навици защото те ще се предадът на бъдещите поколения. Нека направим усилие в борбата със собствения си характер и дадем най-доброто на децата си.


Бебето се влияе от емоциите ни


Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА


Родителите и възпитанието на Децата


No comments:

Post a Comment

Related Posts with Thumbnails

Вашингтон Таймс

Чрез Вашингтон Таймс и други свой издания Д-р Мун сложи края на Комунизма и Студената война

Прочети:
Кой унищожи Комунизма
Прочети: Автобиография на д-р Мун

Вашингтон Таймс
е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка в периода на Студената Война; Силно уважаван за политиката си в подкрепа на Семейните стойности.

Най-четените статии