Научете децата да мислят позитивно

.

Как да научим децата да мислят позитивно?


Днес чрез квантовата физика успяват да докажат, че мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояние на енергията. Или както казва поговорката, "Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно." Как да научим децата си да мислят положително? Не е толкова сложно.

1. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.

2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави. Избягвайте изрази като,"не пипай", "не казвай", "не прави" защото те са негативни и водят до негативни последствия. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие (картината която думите ни пораждат), независимо дали е забранявано или поощрявано.

3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволен. Подражанието е по-доброто средство, от послушанието, за формиране на личността. Ако ние като родители мислим позитивно и му показвваме добър пример и резултати, почти не е нужно да правим друго.

4. Стимулирайте доброто у детето и го поощрявайте - че е умен, добър, хубав и т.н. (недейте да му нятяквате слабостите, "ти си глупав", "постоянно не слушаш" - подсъзнанието пак няма да чуе нежеланието ни да е такъв, а по-скоро ще го програмираме към тези слабости.

5. Оставете детето си по-често да мечтае. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Положителните представи са най-добрият мотив за действие до постигането на тези мечти.

6. Нека детето има свободата и шанса да твори, поема отговорност и инициатива. Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.

7. Опитът и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската активност и дори най-дребнните усилия.

8. Назовавайте положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Изтъквайте всички положителни прояви в разговорите с другите. Те ще чуят и направят всичко възможно да се покажат добри и следващия път.

9. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!" Научи детето си да вижда ползата и от неприятните случки.

10. Оставете детето си само да намира решения. Научете го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. Колкото повече одобряваме едно умение, толкова повече то се развива.

11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Нека те не са състоянието в което детето получава като "награда" повишено внимание. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация.

Обичайте детето си! Вярвайте в него! То трябва да чувства любовта ви и това, че му се има доверие да върши нещата правилно и да е добро. Недоверието в него и очакването, че то пак ще сгреши, дори и неизразено с думи, се усеща интуитивно и го демотивира. Доверието и интереса ни към нещата, които развива ще го стимулират.
.