Основателя на обединителното движение
Сан Мьон Мун
катастрофира с хеликоптер
Хеликоптер с преподобния Мун на борда катастрофира в планините близо до Сеул. Освен него на борда са пътували съпругата му и още четиринадесет пътници между които и деца. Хеликоптерът е катастрофирал и е бил обхванат в пламъци.
Осемдесет и осем годишния Сан Мьон Мун е без сериозни наранявания. Филмов режисьор и други очевидци свидетелстват за чудодейното му избавление.
На следващия ден, само няколко часа по-късно, новината обиколи света. Беше на първата страница на CNN.com. Беше навсякъде: AOL, NBC, ABC, BBC; в Корея - KBS, MBC, SBS и т.н. Всички медии предаваха: „Преп. Мун, на 90 години, преживя катастрофа с хеликоптер”. „90 години!” Този факт обиколи света за секунди.
Статистиката показва, че повече от 90% от катастрофите с хеликоптер завършват фатално. Няма регистриран случай, в който хеликоптер да катастрофира с такава скорост, с 16 души на борда и пътниците да са без големи наранявания. Това е чудо!
"Преди три часа е катастрофирал, а сега се разхожда сякаш нищо не се е случило! Това са 11 тона чист метал, разбирате ли? 11 тона, които падат от небето!"
Пилотът разказва, как в опит да избегне мъглата хеликоптера връхлита на дървета, с голяма скорост; между него и дърветата е само едно пластично стъкло – тези дървета се превръщат в смъртоносни копия. Дори един клон може да пробие метала. И той наистина си е помислил, че вече е мъртъв. И въпреки това всички оцеляват!
Гледката на останките от хеликоптера е вцепеняваща. Екипите не вярват, че семейство Мун са оцеляли докато представителите на пожарната и полицията потвърждават, че всички са добре и специално преп. и г-жа Мун. Само 4 дни по-късно д-р Мун възстановява редовните си всекидневни дейности.
Преп. Мун е основател през петдесетте години на Асоциацията за Обединение на Световното Християнство (наричана понякога Обединителна църква), а по-късно и на Обединителното движение (десетки Неправителствени организации работещи за мир в почти всички свери на обществения живот. Той е основателя и на консерванивният вестник Вашингтон таймс ('82). (информацията е на UPI)
Преподобния Д-р Мун е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма. Президентът Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Мун никога нямаше да спрем Комунизма."Неговия принос е основно идеологическата победа над Марксизма. Д-р Мун се явява основната сила която обгръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространение на фалшиви слухове срещу д-р Мун и Движението му за Мир.
Д-р Мун е недостижим лидер в междурелигиозния диалог и помирение. В Израел той успешно обединява хиляди християнски, еврейски и мюсулмански лидери в усилията за мир и преодоляване на културата на омраза чрез истинска любов и живот за другите.
Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източник на 95 процента от информацията в радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война.
Изпълнителния директор, на Института за изучаване на Американските религии, Гордън Мелтън, нарича движението на преп. Мун, „Най-успешната нова религия на миналия век.” Факт e че днес много държавни глави, нобелисти, видни учени и религиозни лидери разпознават и подкрепят усилията на Сан Мьон Мун за изграждането на един нов свят. Пионер в борбата за човешки права и десетократен конгресмен, преп. Уолтър Фаунтрой отбелязва: „Аз подкрепям напълно преподобния д-р Сан Мьон Муун, защото той влага всичките си финанси и целия потенциал на организациите му за две основни цели; мирът и семействата.” Сенатор Лари Преслър добави: „Моето възхищение от Д-р Мун и съпругата му нарасна безизмерно. Неговата енергия, визия и отдаденост на каузата на мира са несравними в историята на човечеството.”
След катастрофата
Синът на д-р Мун, Хьонг Джин, разказва историята за невероятното спасение при катастрофата на хеликоптера. 26/07/08
Когато г-н Янг съобщи това официално – медиите не ни повярваха. "Не смятаме да ви повярваме, вие сигурно криете нещо!” Те ни бяха заобиколили и не питаха непрекъснато:”Какво става? Какво става?” Г-н Янг, официалният говорител, говори с медиите, обаждаха му се до 2 часа през нощта! И на всички обясняваше: „Всички са добре,” но никой не му вярваше.
Екипите изчакаха, докато представителите на пожарната и полицията дойдат и потвърдят, че всички са добре и специално преп. и г-жа Мун.
На следващия ден, само няколко часа по-късно, новината обиколи света. Беше на първата страница на CNN.com. Беше навсякъде: AOL, NBC, ABC, BBC; в Корея - KBS, MBC, SBS и т.н. Всички медии предаваха: „Преп. Мун, на 90 години, преживя катастрофа с хеликоптер”. „90 години!” Този факт обиколи света за секунди.
Статистиката показва, че повече от 90% от катастрофите с хеликоптер завършват фатално. Няма регистриран случай, в който хеликоптер да катастрофира с такава скорост, с 16 души на борда и пътниците да са без големи наранявания. Това е чудо!
Татко се върна към своя режим – Преди само 4 дни катастрофира с голяма скорост, 90% от хеликоптера изгоря, а сега отново е на Хун Док Хе в продължение на 5 часа.
Позволете ми да ви обясня малко повече за случилото се. Когато отидох в болницата още не разбирах всичко напълно. Видяхме децата ни, те ни прегърнаха, целунаха, бяха добре, само малко разтърсени, но си играеха, оцветяваха книжки, тичаха наоколо. „Какво е това – катастрофа с хеликоптер или с велосипед?”
Той се разхождаше по коридорите! Преди три часа е катастрофирал, а сега се разхожда сякаш нищо не се е случило! Това са 11 тона чист метал, разбирате ли? 11 тона, които падат от небето! Представете си да паднете с колата си от височина, равна на 4-етажна сграда, право долу на земята.
На сутринта охраната ни заведе на мястото на инцидента. Когато видях Истинските Родители, не се уплаших толкова, но когато видяхме мястото, ние се вцепенихме. Това беше зона на бедствие! Не можех да повярвам. Гледах мястото и си мислех: ”Това не е истина! Това е филм!” Навлязохме в гората и тогава аз започнах да осъзнавам какво се е случило. Вече не можех да владея емоциите си и започнах да треперя. Разтреперих се, когато видях останките от хеликоптера!
Невероятното спасение
Там ни разказаха какво точно се е случило. Появила се е бързо движеща се гъста ивица мъгла, която напълно покрила хеликоптера. Пилотът не е могъл да вижда дори на един метър. Бил е буквално заслепен! Изведнъж той е почувствал нещо.
Пилотите са обучени щом се доближат до такава мъгла, незабавно да се отдръпнат. Но докато се издигал, внезапно усетил нещо отзад, някакво дърпане откъм опашката, която е ударила нещо. Пилотът разбрал, че нещо не е в ред и че не може да се издигне. Докато се е опитвал да наведе носа, внезапно от мъглата, пред него изникват около 20 борови дървета.
Пилотът си помислил, че това е краят. Дървета, с такава скорост; между него и дърветата е само едно пластично стъкло – тези дървета се превръщат в смъртоносни копия. Дори един клон може да пробие метала. И той наистина си е помислил, че вече е мъртъв. Дърветата изникват отпред, започват да се приближават с голяма скорост и изведнъж, сякаш от небето, започват да изчезват!! Какво се случва?
Било е невероятно! Ръбът на перката реже дърветата!! На мястото се виждат нарязани дървета, като че ли самурай е сякъл през бамбукова гора! Представяте ли си? Нарязани на парчета! Пилотът е видял пред себе си открита „магистрала”! След това – неочакван удар, бум – машината удря земята. Това е вторият удар, първият е бил ударът на опашката, а след нарязването на дърветата – ударът в земята.
Но тъй като е валяло дъжд, при удара в земята хеликоптерът подскача и удря голям дъб. Трусът изпраща двамата мъже от дъното на хеликоптера право напред. В салона на машината има две стени и малък проход между тях. При скоростта на хеликоптера, ако те се ударят в стените, ще получат тежки гръбначни травми и това ще е краят, няма да могат да оживеят! Но двамата буквално прелитат, един след друг, през прохода и се озовават на пода, точно до Татко, един върху друг.
И сега става още по-изумително! От удара в дъба дървото пада, от скоростта хеликоптерът се завърта надясно и се издига на височината на четириетажна сграда. Това са 11 метра. В такъв момент, една от най-големите опасности е загубата на контрол върху задната перка, на опашката, която направлява машината. Но тя вече е пострадала. Опасността идва от това, че скоростта на перката кара цялата машина да се върти и в кабината се образуват центробежни сили. Опасност има и от възможен удар върху контейнерите с гориво, от който би последвала експлозия.
Хеликоптерът удря дъба, подскача на 11 метра височина и пада. Хълм е насечен на тераси, защото преди години мястото е било стопанство с ниви. Те се удрят в най-долната тераса, събореният дъб забавя скоростта, те се издигат и опашката се заклещва в едно дърво, с формата на буквата Y. Това предотвратява въртенето на кабината. Но има опасности и от перките, дълги по 18 м, които все още се въртят. Ако те се ударят в скала, силата на удара ще отхвърли машината и експлозията е неизбежна. Хеликоптерът обаче пада в меката почва на старо оризище и перките бум, бум, бум – спират напълно! Но чудесата не спират! Вратата е нагоре! В случай на късмет да се оцелее от катастрофа с хеликоптер, а както казахме в повече от 90% това не става, има една голяма опасност за това как да се излезе. От ударите металът се смачква като хартия и ако вратата е била огъната всички могат да се окажат заклещени вътре.
Когато се приземяват, всичко е в мрак, светлините са изгаснали, навсякъде е мъгла. Механикът, който е до вратата е бил неориентиран, за кратко дори в безсъзнание. Той каза, че е станал и е започнал да опипва наоколо. Първото нещо, което сграбчва е дръжката на вратата!!! Тези, които са били на хеликоптер знаят, че вратата е изключително тежка и разстоянието е голямо. Не знам как механикът е успял да се протегне и да отвори вратата. Ние говорихме с него и той ни каза, че сам не знае как е успял. „Имах чувството, че някой отвън отвори вратата!”
Ако хеликоптерът не беше ударил дъба, скоростта нямаше да се намали. За 3 секунди щеше да отскочи и да се насочи напред. А на втората тераса има скала с размерите на това пиано. За секунди ще се блъсне в скалата и вероятността от експлозия на горивото е много голяма.
И така, първо дървото намалява скоростта, после Y-образното дърво, накрая меката почва и свободната врата. Виждате ли, аз наричам първото дърво „Хьоча Наму”, дървото на синовната преданост. Тази година загубихме Хьо Джин. Вие знаете, че въпреки всичко случило се с него и всичко, което е трябвало да преодолява през живота си, той имаше вярно и предано сърце спрямо Истинските Родители. Това е неоспоримо. Никой не може да го отрече и той предложи живота си като саможертва. Ако той ни се беше отишъл преди няколко месеца, сега Истинските Родители щяха да са в голяма опасност.
В Корея има поверие, че 9-та година е най-опасна, защото е точно преди ново начало, нов старт, преди получаването на плодовете от положените усилия. Татко е на 89 години по корейския начин на броене на годините; случилото се е на 19 число; пилотът на хеликоптера, който ги е спасил със своите маневри, е на 59 години. Много деветки се появяват!
В тази катастрофа сме свидетели на много чудеса. След дъба - дървото, което аз наричам дървото на Хьо Джин Ним, това дърво със силата си намалява скоростта. После идва другото дърво - Y – образното дърво; това е Йонг Джин Ним, вярвам в това. Защо? Защото е Y-образно. Той хваща опашката!(Аплодисменти) А мекият хълм – Хънг Джин Ним. Той беше много мек, нежен човек. Той хвана перките – бум, бум, бум. Всички те са имали тренировка по Кунг Фу в този ден! Просто невероятно! Абсолютно неверятно! (Бел. прев. Хьо Джин, Йонг Джин и Хънг Джин са синове на сем. Мун, починали през различни години)
По същото това време, няколко известни корейски филмови режисьори почивали на брега на езерото Чонг Пьонг. Те видели в небето хеликоптер, който слизал надолу. Един от тези режисьори ни се обади в офиса и ни разказа какво е видял. Той не е обединител, той е съвършено непознат човек, но ни се обади и ни каза: „Искам да ви разкажа на какво бях свидетел. Заедно с няколко приятели ловяхме риба на брега на езерото и видяхме хеликоптер. Не знаехме кой е вътре, но аз получих видение. Внезапно хеликоптерът беше заобиколен от лотос с цветовете на дъгата. И после видях бели неща, които летяха около хеликоптера. В началото помислих, че са птици и се изненадах, че има толкова много гълъби в небето близо до хеликоптера. Но когато се вгледах, видях, че това са хора, облечени в бяло, които държаха лотосовия цвят и се насочваха към сградата (Палата на мира).” Това ни разказа този режисьор.
Една сестра пък, дни преди това е имала сън с Хьо Джин Ним, който е държал хеликоптери, хващал ги е, играел си е с тях. Той е бил малко момче и си е играел с хеликоптери-играчки! Упражнявал се е!
Режисьорът дойде при нас в седалището ни заедно с един актьор, който също е бил там и ни разказа, че е видял дъги на небето в този ден. И още нещо интересно, Ки Бйонг , единият от двамата, които прелетяха през прохода в кабината на хеликоптера, сподели, че точно преди удара е видял пред машината Хьо Джин Ним!
Свидетели сме на всички тези огромни чудеса – от рязането на дърветата до дъба, който предотвратява сблъсъка в скалата; дървото, в което се заклещва опашката и спира въртенето на кабината; след това перките, които се спират в меката почва и накрая отварянето на вратата. След това те са започнали да се изнасят. И сега ще ви разкажа за пилота. Той ми каза, че иска да се присъедини към Обединителната църква. (Ръкопляскания) Кажете на всичките си приятели, на братята и сестрите! Ще ви обясня причината за това. Ще ви предам думите на този човек: „Аз ще дойда сега в църквата. И ще ви кажа защо. Видяхме всички тези чудеса. Дори един клон не нарани никой от нас…”
О, аз забравих нещо важно. Дори не мога да повярвам, че забравих това! След всички удари с дървета и перките в земята, когато разгледахме останките на мястото, видяхме едно дърво, което като копие е проболо седалката на Санг Су, единия от двамата, които бяха разкопчали коланите си и прелетели през кабината. Ако той беше останал със закопчан колан, дървото щеше да го прободе и разполови! Само секунди след като се е разкопчал седалката е била прободена! Щях да забравя да ви разкажа за това чудо!
И така, всички тези чудеса се натрупват едно върху друго и пилотът каза … разбира се, сега той ще се присъедини към църквата ни. Сега ще има наплив към Обединителното движение! Мога да си представя заглавията във вестниците! (Смях) Но това, което той каза беше следното: анализирали са черната кутия, която записва всички звуци в хеликоптера .. Разбрали са, че всички са избягали за 10 минути! Според опита, в подобни случаи това е невъзможно! Подготвени за това специалисти, с 20 годишен опит, не биха могли за 10 минути да евакуират катастрофирал хеликоптер! Всички са били организирани, координирани и са се изнесли през вратата! Случилото се е забележително!
Пилотът ми каза: „Знаеш, когато има катастрофа, в човека има инстинкт, който казва”Трябва да оцелея!” Това е първото нещо, което човек усеща, когато е в опасност. Така възниква феноменът на струпването. Всеки се втурва към вратата, за да се спаси. И тогава настъпва хаос. Хората се блъскат, стъпват един върху друг; опитват се да излязат навън и се притискат на вратата и в това време … хеликоптерът обикновено избухва около 3 минути след като се ударил в земята.”
Той ми обясни, че тази психология на тълпата се проявява при катастрофи поради инстинкта за съхранение. Но в този случай, след удара, вратата се отваря и първото нещо, което всички в хеликоптера казват е „АБОДЖИ! ТАТКО!” Всички братя и сестри в хеликоптера не са мислили за себе си дори и за секунда. Първото нещо, което са извикали е „Къде е Татко? Къде е Истинския Баща?”
Мъжете, които са били изхвърлени напред буквално само са се изправили. Кабината е била наклонена настрани и татко е бил горе, на тавана, увиснал от стола си. Те е трябвало да го свалят, да го вземат на гръб и бързо да го изнесат. Татко е на 90 години, имало е три съвсем малки деца на борда и всички са избягали за по-малко от 10 минути!
Татко е вън. Това отнема известно време. После Майка! Всички тичат към нея. Уон Джу и през. Ким разкопчават колана й. Кракът й е бил заклещен от огънат метал, те го изваждат, качват я на гръб и я изнасят. После! За кого питат? Дори не се сещат за себе си. Те са в този ад, а питат „Къде са внучетата?”Две от моите деца са на борда – дъщеря ни и четвъртото ни дете, третия ни син; също и братовчедка им, племенницата ни.
Те изнасят Истинския Баща, изнасят Майка, грабват децата и вън, вън, вън! Бягат далеч! Трябва да бягат заради експлозията. Ако избухне, всички загиват. Пилотът каза, че след като Татко, майка и децата са били вън, тогава всички останали буквално са изхвърчали през вратата, като тренирани войници. Сега разбирам как подготовката с Хун Док Хе (четене и изучаване) спасява живота на хората! (Смях). Тези братя и сестри са тренирани с Хун Док Хе през последните 20 години! Те просто са се изнесли през вратата един по един. Всички са били вън. Те избягали, тичали на безопасно разстояние надолу по хълма. След тях започнал пожара, всичко избухнало в пламъци.
Това е снимка на останките. Ние сме застанали на втората тераса, зад нас е скалата. Под нас е хеликоптерът, а отсреща се вижда друг хълм.
Всички са били насочени към Истинските Родители. Всички са мислили: „ Трябва да спасим първо Истинските Родители, после ще мислим за себе си”. Това е видял пилотът. И той каза: „Това беше чудото! Имаше много чудеса, абсолютни чудеса, горивото не избухна … всички останали неща и те са чудо, но това, на което бях свидетел беше абсолютно учудващо, чудотворно …”
Има нещо в Обединителната традиция, нещо в нашата вяра, което дори в такава опасна ситуация, когато психологията на тълпата, психологията „трябва да оцелея” се проявява, и кара всички да мислят първо за другия. Всички са мислили за Татко, Майка, децата. Затова пилотът иска да се присъедини към нашето движение!
Ние наистина сме свидетели на огромно чудо тази седмица, дори в нашето семейство. Всички братя и сестри дойдоха да подкрепят Истинските Родители, всички с едно сърце, една мисъл, един дух; ние сме тук, за да подкрепим Истинските Родители. Ние сме тук, за да приемем всички послания от нашите братя и сестри по света, изпълнени с благодарност. Всичко, което имаме е благодарност!
Да повярваме, че всичко е станало случайно, изисква повече вяра от това да повярваме в чудото. Едно след друго чудеса. Едно изключително събитие след друго такова! Невероятно! Просто невероятно! Когато видях мястото на катастрофата, нищо не можах да кажа. Дори хора много скептично настроени към Чонг Пьонг или духовния свят, когато видяха мястото, нищо не можаха да кажат.
Истински, огромни, огромни чудеса! Само така можем да обясним случилото се. Това е единственият начин. Някой от авиационните специалисти каза, „Има невидими ръце около Преподобния!” Просто невероятно!
Какво можем да научим днес, братя и сестри? Можем да разберем, че Бог е свръхестествен Бог! Можем да разберем, че това е огромно чудо в нашата история! Никой не може да го отрече. Това беше излъчено по целия свят. Всеки го видя, всеки видя това чудо. Ако хората разберат каква е историята зад това, какво точно се е случило, станалото ще бъде осветлено още повече.
Най-голямото чудо, разбира се, е вярата на нашите братя и сестри на хеликоптера. Виждате ли, Истинският баща се държи като забележителен супермен, никога не се спира. Само няколко дни след катастрофата и той вече прави Хун Док Хе по 3 часа, по 5 часа. Ние виждаме братята и сестрите, които са били там. Днес г-н Янг каза на всички братя и сестри: „ Ние знаем, че всеки един от вас би направил същото.” Той го каза и ние знаем, че е така. Ние имаме увереността в нашите огромни способности, огромна вяра, които ни позволяват да преодолеем себе си, инстинктите си и да помогнем на другия човек. Той каза: „Аз знам, че всеки един от нашите братя и сестри би направил същото, ако е бил на хеликоптера.”
Братя и сестри, какво можем да научим от това? Ние всички бяхме на онзи хеликоптер. Всеки един член на Обединителното ни семейство, от стария до младия. Ние всички бяхме там. Всички бяха шокирани. Всеки искаше да разбере „Какво се е случило с преп. Мун? Той добре ли е?” Всички наши семейства бяха на борда. Ние преживяхме чудо, ние преживяхме истинско чудо!
Ние видяхме това служене, това изумително служене на Истинските Родители. Видяхме това у героите, които бяха в хеликоптера. Ако ние вървим напред с такава вяра докато се изправяме срещу съдбата си, пред бъдещето и пред живота ни, с всички трудности в него, тогава аз вярвам, че всеки ден ние ще имаме повече просветление и повече мир в живота си. И братя и сестри, ние ще имаме чудотворен живот като Супермен и Суперуоман на небето и земята! (Бурни ръкопляскания) Да е благословен Бог! Бог да благослови Обединителното семейство!
25 години Вашингтон Таймс Международни свадби за Мир Сената на САЩ награждава Муун Муун и семейството на Буш
No comments:
Post a Comment