БЕЗБРАЧИЕТО И СВЕТОСТТА НА БРАКА

БЕЗБРАЧИЕТО И СВЕТОСТТА НА БРАКА

Бъдещия свят | Пророчества | 06-01-2009

Знанието и проникновението в това, което наистина се е случило в началото, ни помага да разберем някои религиозни практики като обрязването, безбрачието и светостта на брака.

Божественият Принцип съвпада с наблюдението на Св. Ириней, че работата по възстановяването следва точно същите стъпки като грехопадението на човека. За всяка грешна стъпка, направена от човека, изкушен от Сатана, Бог изисква компенсация, така че победата ни над прелъстителя да бъде пълна.

ОБРЯЗВАНЕТО

Според Битие, Аврам поставил началото на церемониалния акт на обрязването, като видим знак на завета, свързващ децата на Израил с техния Бог. Хората са извършили грехопадението чрез грешно използване на сексуалните си части и като възстановяване на този акт се изрязва краекожието на момчетата. Изрязването на кожата на сексуалния орган може да се каже, че показва решимостта ни да прекъснем привързаността си към Сатана и грешната сексуална любов, която той проповядва.

Тези откровения за грехопадението имат огромно значение, защото показват точно как е вкоренен грехът в човешката биологична структура.

ГЕНЕТИКАТА И ГРЕХЪТ

Като знаем, грехопадението се осъществило чрез сексуална любов. По тази причина всичко световни религии окачествяват прелюбодеянието и изневярата като едни от най-тежките грехове. Всъщност като оставим настрана някои от детайлите на теорията му, Зигмунд Фройд правилно проследява човешката невроза до неконтролираното и несублимирано сексуално желание. Първите църковни отци вече са били направили връзката на първоначалния грях с похотта.

Важно е да се отбележи, че в много случаи тези водачи са изисквали от свещениците живот на сексуално въздържание и безбрачие като начин на пречистване и святост. Това позволило да се установи един добър стандарт и е било пример за дисциплина и самоконтрол, което е давало сила на техните последователи.

Никой не е можел да пренебрегне възхвалата на Иисус Христос и Апостол Павел към практикуването на религиозно безбрачие от онези толкова изключителни мъже и жени, решени да следват този път (Мат.19:12; 1 Кор. 7).

БЕЗБРАЧИЕТО ПРИ КВАКЕРИТЕ

Нека разгледаме за малко случая на Майка Ан Лий Станли, която официално основава безбрачните Квакери. Докато била в затвора в Манчестър, Англия, през 1770 г., тя имала видение с Иисус Христос, в което той графично й е показал, че във връзка с първоначалния грях, сексуалният акт е бил истинският акт на прегрешение, извършен от първия мъж и първата жена в Едемската градина. След това изненадващо преживяване тя и нейните последователи се установяват в безбрачни комуни, в които са живели заедно като братя и сестри.

Във видение Иисус графично й е показал, че във връзка с първоначалния грях, сексуалният акт е бил истинският акт на прегрешение, извършен от първия мъж и първата жена.

Много от тези, които имат импулса да живеят безбрачен живот някак интуитивно усещат, че трябва да изминат пътя на възстановяване като братя и сестри, очаквайки абсолютното разрешение от Бог да установят свята и божествена женитба, която може да бъде осъществена по някое време е бъдещето. Така че те са избрали духовно да се „оженят” за Бог и Неговото дело.

В процеса на възстановяване, вертикалната любов (духовната) трябва да бъде поддържана, а хоризонталната да бъде отречена, защото човешката история е започнала със забранена хоризонтална любов (физическата). Сега можем да разберем защо най-главните религии винаги са наблягали на себеотрицанието. Опитвайки се да отрекат всичко в човешкия свят, религиозните хора са водели аскетичен, самотен живот в търсене на изгубената истинска, първоначална вертикална любов, в опит да преодолеят сексуалните изкушения и да останат на страната на Бог. Подобно наблягане на религиозното безбрачие се случва, защото е трябвало да устоят на изкушението на светската любов, за да достигнат по-късно вертикалната любов на Бог.

В РЕЛИГИОЗНИТЕ ТРАДИЦИИ

Това изяснява вътрешната причина, поради която религии като Индуизъм, Будизъм и много форми на християнството проповядват, че тези, които наистина търсят божественото, най-прекият и възвишен път изисква сексуално въздържание.

Например в католическата църква, свещениците, монасите и монахините спазват клетва за постоянно безбрачие като най-добрия духовен път за тяхното лично спасение и за службата им на другите хора.

Ако Иисус Христос не се е оженил, естествено е неговите верни последователи да не бъдат в това отношение различни от Учителя си.

От тази гледна точка женитбата се смятала от някои ранни църковни отци като нещо добро и препоръчително, но също така и като второстепенен или алтернативен вариант за онези, които не могат да следват трудния път на въздържанието. Апостол Павел пише: „Но ако не се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.” (1 Кор. 7:9).

Всичко това предполага до известна степен, че светостта на женитбата все още няма пълната благословия и освещаване от Бог.

За съжаление, Иисус Христос е успял да остави за потомството само модел за лично усъвършенстване. Той не се оженва, нито установява истински модел за семейство, за да го следват и прилагат всички негови последователи. Невежеството на хората, които е трябвало да го признаят за Месия, предизвиква отричане и последвалото го разпъване на кръста предотвратява възстановяването на истинската двойка и семейството, които е трябвало да изместят грешния семеен модел, наследен от грехопадението.

Християнското семейство като моногамна и стабилна двойка, разбира се, е било подходящата и естествена структура за децата, както и най-добрият начин да се избегнат неморалността и промискуитета, но това не представлява завършен модел на възстановеното идеално семейство, който е бил загубен с Грехопадението. Това се демонстрира от факта, че християнските теолози не могат да отрекат, че дори най-посветените християнски двойки все пак предават първоначалния грях на наследниците си.

До днес за мнозинството християнски църкви святата връзка при женитбата има времева и условна валидност: „Докато смъртта ни раздели.” В същото време, всички ние притежаваме вечен и неразрушим дух, даден ни от Бог. В идеалния свят, който Бог иска да види установен, смъртта представлява само отделянето от физическото ни тяло, което се разлага, но всъщност по никакъв начин не ни разделя или развежда от партньора ни, децата или хората, които обичаме и с които накрая ще се срещнем в духовния свят.

Поради всички тези причини е очевидно, че съюзът на мъжа и жената, осъществяван според стандарта или нивото, описани по-горе, все още не е видът небесна и вечна женитба, който Бог е желал първоначално да види, ако грехопадението не беше се случило.

Както по-късно ще бъде обяснено, ние все още очакваме вечната и истинска благословия от Бог за осъществяването на небесната женитба, която ни възстановява на изгубената ни първоначална позиция.

проекти за мир | анализи | политика | любопитно | ванга