HOME | UC blog | Religion | Love | Spiritual | Rev. Moon | Prophecies .. . . ........... . BG . RussianEnglish

Да Винчи рисува чрез медиум: Луис Гспарето

Луиз Гаспарето: Медиатор за художници от миналото; Леонардо, Моне, Гоген, Реноар, Ванг Гог, Пикасо
44 художници от миналото рисуват чрез Луис Гаспарето
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИДЕО: На 13 годишна възраст Гаспарето открива своите способности на медиум.


Луиз Гаспарето
Медиатор за художници от миналото


Какво би направил художник, който е вече в духовния свят, ако желае да се свърже с хората на земята за да им покаже, че Духовния свят съществува? Той би могъл да се свърже с медиум на земята и рисувайки чрез него да убеди хората на земята в достоверността на своит послания. Такъв е случая с Луиз Антонио Гаспарето от Бразилия.

На 13 годишна възраст Гаспарето открива своите способности на медиум. 44 от най-известните художници от миналото, като Леонардо Да Винчи, Моне, Ван Гоген, Пикасо, Меделиани и много други се явяват и рисуват чрез него. Гаспарето разкрива невероятни неща за духовния свят по време на сесиите и дори изцелява хора от аудиторията.

Как Гаспарето общува с художниците от миналото? Той ги вижда, говори с тях. Те дори споделят шеги и вицове. Ръката му отвръща на техните мисли. Така със затворени очи той рисува за три минути шедьоври на видните художници от миналото с невероятни и разнообразни техники. Те дори слагат своя подпис. Понякога дори двама художници рисуват чрез него с двете му ръце.

Обикновенно той работи на тъмно и с затворени очи. Той не рисува по всяко време, а само при предварително уговорени срещи с духовния свят. Той обяснява, че картините са вече нарисувани в духовния свят и той е просто воден по създадения модел.



"Не е лесно да се обясни", споделя той. "Моята чувствителност става много силна. Аз ги виждам, разговарям с тях. Дори ми казват вицове." Художниците дори изпращат послание. Те заявяват, че живота там е прекрасен, и всички трябва да се събудим за реалността на духовния свят. Творческите способности които сме развили тук остават. В духовния свят ясно осъзнаваме съществуването на една абсолютна реалност - Бог.

Посланието им към нас

По думите на Гаспарето, ние живеем в свят който не ни подготвя за живота в отвъдното. Много хора отивайки там се нуждаят от болнични гриши доато свикнат с промяната, която концепциите им не са подготвени да приемат. Други така и не осъзнават, че са в духовния свят и влияят земните хора към зло. Ето защо с тези послания художниците желаят да ни помогнат да разберем за да можем да се подготвим. Живота ни в отвъдното зависи изцяло от качеството на живота ни тук. Правенето на добро и служенето на другите са най-ценното което можем да развием тук, а егоизма е нещо което ще ни доведе много страдание там.



Гаспарето предупреждава, че не всички комуникации с духовния свят са полезни. Ако човек умре и отиде в отвъдния свят, това не го прави автоматически мъдър и добър. Много духовни връзки могат да доведът до лоши влияния и болести. Много медиатори, по думите му, могат да прихванат вредни влияния от духовния свят, които да се изразят в тях. Много духовни хора са заклещени между двата свята, те дори не осъзнават, че вече са умряли физически и причиняват доста проблеми като се свързват с телата на хора и им влияят. Такива случаи са основата за появата на теорията за прераждането - реинкарнация, която реално представлява духовно коопериране.
Луиз Гаспарето: Медиатор за художници от миналото; Леонардо Давинчи, Моне, Гоген, Реноар, Ванг Гог, Пикасо, Моделяни

Прераждане-реинкарнация: Ново обяснение

Видео с картини на 12 годишната Акиана!

Бог е Родител на човечеството
.

Духовен съвет към Обединените нации (ООН)

.

Духовен съвет към Организацията на обединените нации (ООН)
Федерация за всеобщ мир | Любов | Култура | Религия |



"Прекрасно е, че Междурелгиозния диалог премина отвъд това Мюсюлмани, Хиндуисти и Християни да седнат заедно на масата. Сега заедно се фокусираме над критичните проблеми които изискват бързо разрешение. Защото те засягат всички ни като граждани на тази планета."

През 1943 при основаването на ООН се е планирал Духовен Съвет към Обединените Нации. Той трябва да разпознава всички религии. Но това среща голяма опозиция от страните на комунистическия блок. Така през последните години виждаме как повечето политици игнорират религиите.

Обществото обаче е изправено пред важни морални и духовни проблеми. Важно е не просто религиите да се събират и говорят за мира, но да работят заедно и взимат важни практични решения. Точно това се постига сега чрез Федерацията за Глобален Мир на д-р Мун.

Глобалната обиколка за мир
.

ATAKA срещу "Свидетели на Йехова"

.

Псевдо Патриоти в Габрово излезли незаконно на протест срещу "Свидетели на Йехова"


Кокто винаги Свещениците с червени нашивки под расата подкрепиха гологловите националисти за спиране строежа на молитвен храм на Свидетелите

Стотици националисти и подлъгани граждани от Българската православна църква (БПЦ) вече са с промити с омраза мозъци и сърца, и по команда излизат на протести в Габрово, Велико Търново, Варна, и други градове по страната. Нека не забравяме, че България бе осъдена преди време точно за потъпкване на човешките права и свободи на Йеховистите! Тогава държавата се наложи да им плати 100 000 Германски марки обезщетение.

АТАКА МОЖЕ ДА БЪДАТ ПОДВЕДЕНИ ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ

Координаторът на АТАКА в града Любомир Линков дори е бил привикан в местното РПУ по жалба на Свидетелите на Йехова. "Полицаите предупредиха да не предприемаме никакви действия срещу тях, защото от "Свидетели на Йехова" са подали жалба в прокуратурата от протеста на АТАКА, както и от несъгласието на БПЦ с планирания строеж", поясни псевдо патриотът, его-националист. В жалбата се казва, че действията на ВМРО срещу строежа на техен храм са противозаконни.

"България не е вече Тоталитарна страна в която човешките права не се уважават. Никой не може да се гаври, че се горде с хилядолетните православни традиции на нашия народ при условие, че не уважава традициите на вяра на другите народи!" заяви Българин живеещ в чужбина.

ЗАЩО АТАКА МАНИПУЛИРА ПРАВОСЛАВИЕТО

С нацистките си идеи и Комунистически философски корени, ATAKA и БПЦ едва ли могат да разберат какво означава "човешки права" и "свобода на вярата". По Руски модел ATAKA желае да окупира родното ни православие и чрез него манипулира обществото за прокарване на тесногледите си политически интереси.

Това е като да подчиниш църквата на сатана. Толко ли жалка стана вече православната ни църква, от инструмент на Комунистите да се превърне в инструмент на гологлави биячи, скин-хедс - банда атеистични фанатици манипулирани за нечии си Руски интереси!

СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА

Свободата на религията - се гарантира в международното право и вътрешното право на Република България.

"Свободата на религията се изразява в правото всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали, или чрез отказ от такива. Съвременните демокрации считат правото на свобода на религията за естествено, багодарение на разбирането, че всички хора се раждат свободни и равноправни. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в международното право и вътрешното право на Република България."

КОИ СА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА

Свидетели на Йехова (Jehovah's Witnesses) е името на религиозно движение, основано през 1876 година в САЩ и придобило сегашното си име през 1931 година. Те са християни, но не признават Светата Троица, разделението на свещеници и миряни и други.

Свидетелите на Йехова са били преследвани в Германия заради отказа им да изпълняват военна служба, да поздравяват с "хитлеровия поздрав". Тоталитарните режими в Източна и Централна Европа след Втората световна война също преследват Свидетелите.

Организацията на Свидетелите на Йехова към 2007 г. има около 7 милиона последователи...

Нацизма на ВМРО - срещу “Свидетелите на Йехова”


Духовен съвет към Организацията на обединените нации (ООН)
.

Научете децата да мислят позитивно

.

Как да научим децата да мислят позитивно?


Днес чрез квантовата физика успяват да докажат, че мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояние на енергията. Или както казва поговорката, "Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно." Как да научим децата си да мислят положително? Не е толкова сложно.

1. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.

2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави. Избягвайте изрази като,"не пипай", "не казвай", "не прави" защото те са негативни и водят до негативни последствия. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие (картината която думите ни пораждат), независимо дали е забранявано или поощрявано.

3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволен. Подражанието е по-доброто средство, от послушанието, за формиране на личността. Ако ние като родители мислим позитивно и му показвваме добър пример и резултати, почти не е нужно да правим друго.

4. Стимулирайте доброто у детето и го поощрявайте - че е умен, добър, хубав и т.н. (недейте да му нятяквате слабостите, "ти си глупав", "постоянно не слушаш" - подсъзнанието пак няма да чуе нежеланието ни да е такъв, а по-скоро ще го програмираме към тези слабости.

5. Оставете детето си по-често да мечтае. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Положителните представи са най-добрият мотив за действие до постигането на тези мечти.

6. Нека детето има свободата и шанса да твори, поема отговорност и инициатива. Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.

7. Опитът и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската активност и дори най-дребнните усилия.

8. Назовавайте положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Изтъквайте всички положителни прояви в разговорите с другите. Те ще чуят и направят всичко възможно да се покажат добри и следващия път.

9. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!" Научи детето си да вижда ползата и от неприятните случки.

10. Оставете детето си само да намира решения. Научете го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. Колкото повече одобряваме едно умение, толкова повече то се развива.

11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Нека те не са състоянието в което детето получава като "награда" повишено внимание. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация.

Обичайте детето си! Вярвайте в него! То трябва да чувства любовта ви и това, че му се има доверие да върши нещата правилно и да е добро. Недоверието в него и очакването, че то пак ще сгреши, дори и неизразено с думи, се усеща интуитивно и го демотивира. Доверието и интереса ни към нещата, които развива ще го стимулират.
.

Провалът на Сексуалната революция

Провалът на Сексуалната революция - Зигмунт Фройд, Алфред Кинси и Хю Хефнер; Философия на Плейбой
Провалът на Сексуалната революция - Фройд, Кинси и Хефнер, как тези трима умове са ръководили “Провалената Сексуална Революция”? Как разводите се увеличиха с над 700% в следствие на Сексуалната Революция?


Провалът на
Сексуалната революция

НАШАТА КУЛТУРА НА БЕЗРАЗБОРНИ ВРЪЗКИ

Сексуална деградация и аморалност бе причина за разпадане на могъщи цивилизации. Дали днес просто не повтаряме историята. Разводите надминават 50%, а това води до намаляване на любовта и доверието в основната клетка на обществото, където младите би трябвало да развият съвеста и характера си. От тук и социалните проблеми нарастват главозамайващо. В основата на всичко това е културата на свободен секс прокарана чрез Сексуалната революция.

Днес сексът е навсякъде и е много по-показен от когато и да е било. Със сигурност обществото ни е по-развратно от което и да е било друго в историята. Много хора приемат това за естествен еволюционен процес или за знак, че се развиваме и модернизираме. Но това не е вярно.

Сексуалната революция беше един обмислен и злобен опит да се узакони безразборния секс. Три са основните фигури, които стоят зад тази Провалена Революция: Зигмунд Фройд, Алфред Кинси и Хю Хефнер. Те искаха да променят американското отношение и закони и определено имаха лични мотиви, а не обществени правейки това. Всеки един от тях имаше изкривена и деградирала представа за сексуалността, любовта и ролята на брака и семейството. Те убеждаваха,че всякакви сексуални желания са добри, че себеконтрола е нездравословен и неестествен, и че поставянето на каквито и да е ограничения върху сексуалната изява е потискане и нарушение спрямо личната свобода.

И все пак нравствената чистота не е “старомодна” идея. Святостта на брака и семейството помогнаха на САЩ да просперира. Всъщност, моралът на хората е много по-съществен за възхода или падението на цивилизациите, отколкото тяхна военна сила, икономическа мощ или технологични достижения. Примерите са многобройни: Рим, Гърция, Могулската империя в Индия, династията Хан в Китай - всички те са били унищожени поради невероятния упадък на морала им.

Разбира се, произходът на злоупотребата с човешката сексуалност е във време далеч преди Фройд, Кинси и Хефнер. Но нека видим как тези трима умове са ръководили “Провалената Сексуална Революция”.

ЗИГМУНД ФРОЙД (1856-1939)

Д-р Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е бил един от първите в своя бранш, който изучава човешката сексуалност и как тя влияе психологически. Той свежда секса до основните човешки инстинкти, непоразлични от желанията за храна и сън. Заявява, че подтискането на което и да е сексуално желание води до психологически проблеми. Твърди също, че сексуалните подтици са толкова непреодолими, че ние сме им подвластни и сме в нужда да бъдем сексуално освободени. Фройд е започнал да атакува сексуалните ни норми, наричайки сексуалното въздържание “бесилка”, причинена от социалния натиск. Той е бил пристрастен и към кокаина. Имал е сексуални и хомосексуални връзки с свои роднини. По-късно негови ученици са доказали несъстоятелността на теориите му за сексуалността.

АЛФРЕД КИНСИ (1894-1956)

Алфред Кинси е наричан “бащата на Сексуалната Революция”. Защитил е докторат по зоология, изучавайки осите. След като е приел работа в Университета на щата Индиана, той променя своето поле на работа и се заема със задачата да разруши Американските сексуални стандарти.

През 1948 г. Кинси публикува доклад, наречен “Сексуалното поведение пр мъжете”. Този доклад съдържа абсурдното твърдение, че всеки един от десет мъже е хомосексуалст. Пет години по-късно излиза неговото продължение “Сексуалното поведение при жените”. Популяризирани в медиите и оставени очевидно непроверени за десетилетия, тези доклади са приети за истина, очертаваща Американските сексуални прояви. Поради това, че той е бил първият “секс-изследовател”, неговата работа не е била оспорена, въпреки факта, че той базира своите дефрмирани схвщания върху погрешно тълкувани “научни данни”. Днес той все още е смятан от мнозина за авторитет в сексулогията.

Неговите “научни” изследвания бяха опровергани поради “несъответствия в подбора и невъзможността да се има доверие на лични разговори (І). Това поставя нещата на мястото им. Кинси е използвал добре познати педофили, съкилийници в затвора и хора със сексуални отклонения, за да представи в напречен разрез вида на “нормалния” човек. Сексът между възрастен и дете е криминален акт, наречен “педофилия”. Кинси е бил партньор в стотици злоупотреби с деца.

Най-пагубното заключене, което Кинси прави е, че ние можем да се наслаждаваме на секса от момента на раждането ни. Приемайки погрешно, че човеците са сексуално активни от ражднето си, той оправдава кръвосмешението и секса с деца. За жалост той отива дори по-далеч, като си позволява да твърди, че хората могат да имат сексуални връзки с всеки и с всичко (дори животни) по всяко време. Сескуалните норми са представени като забрана, произлизаща от културните обусловености. Той дори одобрява изнасилването “дотогава докато не е изплзвана груба сила”(ІІ). Чрез публичната си изява Кинси представя на стотици хиляди хора по света своите схващания.

Идеите му проникват във всеки аспект на съвременното общество по света, включвайки политика, законодателство, медия, развлекателен бизнес и образование. А именно:

· Сексът извън семейството е приемлив, здравословен и нормален
· Чистосърдечният, открит и неограничаван секс трябва да се окуражава
· Сексуалността е извън контрол (подразбира се, че въздържанието преди брака е биологически необусловено)
· Бракът е резултат на социални обусловености
· Семействата не са необходими (подразбирасе контрола на възпроизводството е алтернатива, която заслужава внимание)
· Децата са сексуални от раждането си
· Педофилията и кръвосмешението са нормални

След правителствено разследване на Института Кинси и поради непрекъснат отказ от тяхна страна да отворят институцията си за академична критика той е затворен.

ХЮ ХЕФНЕР (1926)

Хю Хефнер е бил студент в колеж, когато докладът на Кинси е публикуван. Приемайки лъжите на Кинси, той иска да направи извратения секс норма за Америка и света. ПЛЕЙБОЙ става щедър дарител на Института Кинси. От своя страна Хефнер заема от Кинси идеите, че сексът извън семейството не би трябвало да има социални последици. Превъзнасяйки безразборния секс, ПЛЕЙБОЙ безмилостно атакува брака и семейството. Това всъщност е бил замисълът на списанието.

Освен че се присмиват на религията (традиционен защитник на семейните ценности в САЩ,б.р.), редакторите също призовават и за легална употреба на наркотиците. Накрая то става първото официално признато порно списание в САЩ и най-широко известно по света. ПЛЕЙБОЙ империята разглежда жените, като сексуални обекти, които да бъдат купувани, продавани и захвърлени след употреба. Хефнер хипотезира, че бракът е безсмислен и че секса е просто избор между съгласни възрастни. Той става мултимилионер и поискал да сподели ботатството с родителите си. Засрамени от незаконата сексуална империя на сина си, те отказват да приемат дори цент от постъпленията на ПЛЕЙБОЙ. Хефнер се жени два пъти, но и двата брака завършват с провал.

ПРОИЗХОД НА ФИЛОСОФИЯТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Сексуалната Революция искаше да създаде бездна между двете взаимно допълващи се цели на секса - удоволствие и размножение. Това бе направено, за да се оправдае секса за лично удоволствие извън рамките на брака. Необходима беше философска база, която да раздели тези две взаимносвързани същности на сексуалността. Кинси и ПЛЕЙБОЙ я предоставиха.

Хефнер оправдава секса за лично удоволствие, подигравайки традиционните юдеохристиянски ценности, като “религиозен антисексуализъм”. На прелюбодейството и изневярата им се сменя опаковката и биват продавани на американското общество като нещо добро - една нова свобода - щом като връзката е в рамките на взаимното съгласие. В концепцията на ПЛЕЙБОЙ за секса с цел удоволствие, дори любовта е премахната от секса. Хефнер заявява:

“Ако ние признаем, че сексът не е ограничен само до възпроизводството, също трябва открито да признаем, че той не трябва да бъде ограничаванв рамките на любовна връзка.”(ІІІ)

ПЛЕЙБОЙ ръководше “новата моралност”. Други открито или мълчаливо се съгласяваха. Филосоията на ПЛЕЙБОЙ, базирана на псевдоизследванията на Кинси движеше Сексуалната Революция и подсигури основата за въвеждането на сексуалното образование в обществените училища. Това бе осъществено чрез фокусиране изключително върху правата на индивида, пренебрегвйки отговрностите към семейството, обществото и нацията. Философията, която революционизира отношението на Америка към секса се базираше на:

“… вярата във важността на индивида и неговите права, като член на свободно общество. Това е най - важната предпоставка - начална точка от която се развива всичко, в което ние вярваме.”(ІV)

Фокусиране изключително върху “правата на индивида”, отказвайки да се зачитат социалните отговорности и последствията върху другите не е свобода, това е егоизъм. Оставено без критика това отношение се възприе по целия свят.

Но Хефнер искаше нещо повече от това да се легализира порнографията и да натрупа невероятно богатство. Той искаше да разруши социалнте ценности и да промие мозъците на децата ни. Част от приходите на империята ПЛЕЙБОЙ бяха наливани в Института Кинси и използвани за основаването на Съвета по Образованието и Сексуална Информация на САЩ през 1964 г. Съвместно с Организацията по Семейно Планиране (друга организация, също спонсорирана от Хефнер), ПЛЕЙБОЙ, Кинсиановата педагогика си обезпечи изключителен авторитет по сексуалнто образование в училищата на САЩ за повче от 30 години.

Тези четири институции пропагандираха секса извън рамките на семейството и имаха толкова силно влияние върху нравственото обучение в училищата, че техния монопол “втълпи този нов различен стандарт в почти всички учебни планове по сексуално образование.”(V) Ефекта на тези програми е увеличаване на сексуалната активност, а от там и увеличаване на проблемите като ранна бременност, болести предавани по полов път, разпространяване на ХИВ вируса, нарастване на социалното безредие.

Днес в САЩ, правителството е възприело сексуалното образование да се провежда върху идеите за въздържание от секс преди и извън семейството, предложени и разработени от Обединителното движение. Тези програми се прилагат вече няколко години и дават се по-добри резултати в статистиките за ранна и нежелана бременност, заболявания предавани по полов път, психическо равновесие и характер.



Провалът на Сексуалната революция - Зигмунт Фройд, Алфред Кинси и Хю Хефнер; Философия на Плейбой

Децата виждат и подражават

.

Децата виждат и подражават
2009 | Автор: Juliuts | Unification Family Therapy

Понякога мислим, че е възможно да научим децата на едно или друго единствено чрез многократно повтаряне. Но децата се учат от нас дори когато се занимават с нещо свое и мислим, че не забелязват нищо около себе си. Те просто възпроизвеждат действията на родителите си

Чуваме родители да повтарят ядосано: „Колко пъти ти казах да не правиш така?!". Детето обаче упорито повтаря една и съща грешка. Причината за това се крие в нашите собствени действия, които детето възпроизвежда почти несъзнателно. В статията, "Грешките които правим като родители" обясних как негативните ни комади само подтикват детето към съответното негативно действие. Например, при командата, "Не блъскай вратата!", единствената представа която даваме на детето е картината на блъскане на вратата. Децата нямат необходимото рационално ниво за да осмислят тази команда както възрастните, те автоматически са водени от образа породен в съзнанието им. С други думи, проблема не е в детето, а в неправилното послание.

За никого не е тайна, че детето повтаря действията на възрастните, докато играе на майка и дъщеря или на училище. С други думи, наблюдавайки неговата игра, може да се определи какви са взаимоотношенията между родителите, как те се отнасят към детето, какво прави възпитателят или учителят.
Ето защо трябва да внимаваме какво е собственото ни отношение понеже детето може да възпроизведе нашите действия до най-малките подробности. Ако детето ни постоянно се сърди за всичко, трябва да погледнем себе си, дали ние не му се сърдим за всичко. Ако детето отговаря с обидни думи, може би ние сме използвали такива към него или във взаимоотношенията с другите, които то наблюдава.

По тази причина, колкото и да сте повтаряли на детето негативни команди, само сте му давали негативни представи, които то буквално е следвало. То никога няма да изпълни вашите указания, ако вие не ги спазвате стриктно и му ги казвате с положители команди. Много е просто! Вместо ядосаното "Не тръшвай вратата", просто кажете с любов и уважение, "Миличко, затвори вратата внимателно". Дайте на детето директна картина и представа за това което искате да направи. Винаги думите ви трябва да са с любов и да не нараняват достойнството на детето. Така и то ще се научи да се отнася уважително към вас. В допълнение детето ще чувства гордост да изпълни вашата команда осъзнавайки, че това ви носи радост.
Ето един пример, че децата възпроизвеждат действията на родителите си. Малко дете удря приятелчето си и взима играчката му, идва майката и шляпва сина си с думите, "Колко пъти съм ти казвала да не удряш другите така". Очевидно е, че собственият пример е най-добрият начин за обучение на децата. Но внимавайте в какви действия и отношение ги обучавате с примера си.

На въпроса защо са направили това, всички деца отговориха еднакво: „Моите родители правят така!". Например, ако подреждате и чистите много прилежно, вашето дете ще направи същото в своята игра, прибирайки ненужните играчки. Имайте предвид, че децата чувстват кога ние вярваме в тях и кога очакваме да не изпълнят казаното от нас. Чувството за доверие ще ги накара да го изпълнят, защото е въпрос на лично доствойнство, а недоверието ги кара да вървят напук. Подробности за тази игра ще дам в друга статия.


Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА


Родителите и възпитанието на Децата

Поплулярните статии от Април

.

Биографията на д-р Мун е национален хит


В Корея излезе от печат биографията на преп. Мун Сан Мьон. Книгата бе издадена от известно и много уважавано издателство... само след седмица книгата се превърна в национален хит - заема 7 място в списъка на корейските „документални бестселъри”... прочети


ЛЮБОВТА И МИРЪТ

Безусловна любов

Научете децата да мислят позитивно

Децата виждат и подражават

ШАМПИОН НА МИРА: Муун Сан Мьон

ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА РОЯКА

Перспективи за мир в 21. век


ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Сидеров отново игра в полза на тройната коалиция
АТАКА призовани в полицията за действията си СРЕЩУ "СВИДЕТЕЛИ НА ЙЕХОВА"
Нацизма на ВМРО - срещу “Свидетелите на Йехова”



психоанализа: ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА РОЯКА

.

психоанализа:
ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА РОЯКА

17 април 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

Как простите действия на индивидите, взети заедно, формират сложното поведение на групата? Как стотиците пчели взимат важно за кошера решение, ако много от тях не са на същото мнение? Личните ни цели трябва да служат на целта на цялото общество, защото само когато всички са добре и ние като част от всички също сме добре. Личното облагодетелстване на гърба на обществото е като раковата клетка, която е болна, и ако не се отстрани цялото общество ще погине.

От Питър Милър

По материали от Нешънъл Джеографик, Юли, 2007

Оказва се, че мравките не са умни малки инженери, архитекти или воини – поне не като индивиди. Когато трябва да решат кое де е слеващото им действие, повечето мравки нямат никаква представа.

„Мравките не са умни- казва Дебора Гордън, биолог в Станфордския университет. – Колониите от мравки обаче са.” Поотделно мравките може да са дребни глупачета, но като колония те реагират на околната среда бързо и ефективно. За това им помага нещо, наречено колективен разум.

Откъде идва тази интелегентност? Това повдига един фундаментален въпрос в природата – как простите действия на индивидите, взети заедно, формират сложното поведение на групата? Как стотиците пчели взимат важно за кошера решение, ако много от тях не са на същото мнение? Какво позволява на пасажа херинги да координират движенията си толкова точно, че да могат в миг да сменят посоката си подобно на единен сребрист организъм? Колективните способности на животни като тези, при които нито един индивид не може да види общата картина, но всеки допринася за успеха на групата, изглеждат свръхестествени дори за биолозите, които ги познават добре. И все пак през последните десетилетия изследователите са достигнали до интригуващи прозрения.

Една от най-съществените особености на колонията от мравки е, че никой няма ръководна роля. Царицата е там единствено, за да снася яйца. Дори да се състои от половин милион мравки, колонията функционира чудесно без никакво управление – или поне без такова, което бихме могли да разпознаем. Вместо това колонията разчита на безбройните взаимодействия между отделните мравки, всяка от които следва прости принципни правила. Учените наричат такива системи „самоорганизиращи се”.

Мравките общуват чрез допир и миризма. Когато една мравка се сблъска с друга, тя я подушва с антените си, за да разбере дали е от същото гнездо и къде работи. Всеки ден, преди да напуснат гнездото, търсачите на храна изчакват да се върнат сутрешните патрули. При влизането си в гнездото патрулите за кратко допират антените си до тези на търсачите.

„Когато търсачът влезе в контакт с патрула, за него това е стимул да излезе”-обяснява Гордън. По честотата, с която срещат патрули, търсачите на храна преценяват дали е безопасно да излязат. „Търсачите не се връщат, докато не намерят нещо - казва Гордън. – Колкото по-малко храна има, толкова повече време им отнема да я открият и донесат. Колкото повече е храната, толкова по – начесто се връщат търсачите. Никой не взема решение дали денят е добър за набавяне на храна. Решава го колонията, но не и някоя отделна мравка.” Така действа колективния разум: прости същества следват прости правила и всеки индивид се ръководи от информация, получена на място.

Що се отнася до колективния разум, мравките не са единствените насекоми, от които можем да научим нещо полезно. На един малък прохладен остров край южното крайбрежие на Мейн биологът Томас Сийли изследва необикновената способност на медоносните пчели да взимат правилни решения. Макар че в един – единствен кошер има към 50 000 работнички, пчелите са развили способи да се справят с индивидуалните различия за доброто на колонията. Ако хората можехме да бъдем така ефективни в заседателните зали при срещите на градските управи, църковните настоятелства или борда на директорите на някоя фирма, заявява Сийли, то ние щяхме да избегнем решения, водещи до проблеми в последствие. В края на пролетта, когато кошерът става твърде пренаселен, колонията обикновено се разделя на две и царицата заедно с няколко търтея и около половината от работничките отлитат и се скупчват на някой близък клон. Пчелите остават там, докато малка част от тях отиват да търсят ново жилище. Идеалното място е дърво с хралупа, издигната доста над земята, с малък вход, който гледа на юг, и много проторна отвътре, за да побира пилото и меда. След като веднъж се установи на мястото, колонията обикновено не се мести повече, така че трябва да се направи правилен избор.

За да открият как става това, сътрудниците на Сийли маркирали всичките 4000 пчели от няколкото малки роя, които занесли на о-в Апълдор. Там провели серия от експерименти, като пускали всеки рой да намери къщичките, които били донесли на острова, дълъг около 1 км, където било пълно с храсталаци, но почти нямало дървета или други места, подходящи за гнезда. Поставили 5 къщички, четири от които не били достатъчно големи, а само една била с идеалните размери. Скоро и при петте се появили пчели разузнавачки. Когато се върнали при своя рой, всяка изпълнила въртелив танц, с който подканяла и други разузнавачки да отидат на оглед. (Тези танци съдържат код, който дава указания за мястото на къщичката.) Интензивността на танца отразявала ентусиазма на разузнавачката по отношение на мястото. След малко десетки разузнавачки танцулали лудешки, „препоръчвайки” различни места, а около всяка къщичка жужало облаче от пчели.

Въпросът се решавал не там, където били струпани повечето пчели, а край къщичките, където се трупали разузнавачки. Когато броят на разузнавачките край входа на едната достигнал около 15 (праг, потвърден и от други ексеперименти), събраните там пчели усетили, че е постигнат „кворум”, и се върнали при своя рой с новините. След това резузнавачките от избраната къщичка се пръснали сред роя, давайки знак, че е време да се преместят. Когато всички пчели били готови, те полетели към новия си дом, който съвсем логично се оказал най-добрата от петте къщички.

Методите за вземане на решения при пчелите толкова впечатлил Сийли, че днес той ги прилага в работата си като декан на факултет в университета „Корнел”. Правилата на пчелите при вземане на решения включват търсене на разнообразие в мненията, насърчаване на свободната конкуренция между идеите и използване на ефективен механизъм за открояване на най-добрите идеи.

„Използвам наученото от пчелите, когато ръководя събранията на факултета”- казва той. За да избегне заседания, на които всеки отива да чуе и наложи само това, което му е угодно, Сийли предлага на хората да изброят всички възможности и след като обсъдят идеите си, да гласуват тайно. „Точно това правят и пчелите в роя – така групата има достатъчно време, за да се откроят и победят най-добрите идеи ”

Всъщност почти всяка група, която следва метода на пчелите, действа по-умно, твърди Джеймс Сюроуики, автор на книгата „Мъдростта на тълпите”. „Аналогията е наистина много силна. Пчелите предвиждат кое гнездо ще е най-доброто; ние човеците можем да правим същите неща, дори изправяйки се пред невероятно сложни ситуации.” Според него и инвеститорите на фондовата борса, и участниците в изследователски проект, и дори децата, които си играят на улицата, могат да бъдат интелигентни групи, ако членовете им са разнородни, независимо мислещи и използват механизми като гласуване, наддаване или търсене на среден вариант, за да стигнат до общо решение.

Веднъж, когато вълк нападнал стадо северни елени, движенията на най-близките до вълка животни в края на стадото напомняли разнищващо се одеало, което трябва да е подействало на хищника изключително объркващо. Вълкът се спускал да преследва ту един елен, ту друг, като изоставал при всяка смяна на целта. Накрая стадото прехвърлило хребета, а запъхтения вълк останал да гълта сняг.

Тази ситуация криела максимален риск за всеки елен, но маневрите, с които стадото се измъквало, се отличавали с прецизност, а не с паника. (Представете си какъв хаос би настъпил ако сред тълпа от хора бъде пуснат гладен вълк.) Всеки елен знаел кога е моментът да побегне и в каква посока да тръгне, макар и да не е знаел защо. Нямало водач, който да координира другите животни в стадото.

Такава е чудната сила на колективния разум. Независимо дали става дума за мравки, пчели, гълъби или северни елени, съставките на интелигентното групово поведение – децентрализиран контрол, реагиране на местни сигнали, прости практически правила – формират хитра стратегия за справяне със сложни ситуации.

„Ние дори все още не знаем за какво друго можем да я използваме – казва Ерик Бонабо, специалист по теория на изчислителната сложност. – Не сме свикнали да решаваме децентрализирани проблеми с децентрализирани методи. Не можем да контролираме променливо явление като уличното движение просто като поставим навсякъде пътни знаци и светофари. Но идеята да оформим трафика като самоорганизираща се система е много вълнуваща.”

„Уикипедия” – безплатната енциклопедия, създадена от съвместните усилия на множество хора, също има голям успех със своите милиони статии за всичко под слънцето на повече от 200 езика, всяка от които може да бъде написана и редактирана от всеки. „Днес е възможно огромен брой хора да мислят заедно по начин, който никой не си е представял преди няколко десетилетия – казва Томас Малоун от Масачезетския технологичен институт. – Нито един отделен човек не знае всичко необходимо, за да се справи с проблемите на нашето общество, но всички заедно знаем много повече от онова, което можехме да постигнем в миналото.”

Подобни мисли подчертават една важна истина за колективната интелегентност: тълпите обикновено са мъдри само ако техните индивидуални членове действата отговорно и вземат собствени решения. Една група не е умна, ако членовете й подражават един на друг, следват сляпо мимолетни хрумвания или чакат някой да им каже какво да правят. Когато групата се държи интелегентно, независимо дали е съставена от мравки или от адвокати, тя разчита, че всеки от членовете й ще изпълнява своя собствена роля. За онези от нас, които понякога се чудят дали наистина си струва да предадат за рециклиране някоя бутилка, за да облекчат човешкото въздействие върху планетата, изводът е, че нашите действия са от значение дори и да не го виждаме.

Представете си пчела, която ходи насам-натам в кошера. Ако задуха студен вятър, тя започва да трепери, за да произвежда топлина, и така ще затопли и близкото пило. Пчелата няма представа, че в същото време стотици работнички в други части на кошера правят същото за доброто на следващото поколение.

„Медоносната пчела не вижда цялостната картина по-добре от вас или мен – казва специалистът по пчелите Томас Сийли. – Никой от нас не знае от какво се нуждае обществото като цяло, но се оглеждаме наоколо и си казваме: а, тук имат нужда от доброволци за училището; трябва да се окоси моравата в църковния двор; да се помогне в политическата кампания.”

Ако търсите ролеви модел в нашия сложен свят, не е лоша идея да подражавате на пчелите.

.

БИОГРАФИЯТА НА Д-Р МУН - НАЦИОНАЛЕН ХИТ

.

Биографията на д-р Мун е национален хит

БИОГРАФИЯТА НА Д-Р МУН СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН ХИТ -
ДОКУМЕНТАЛЕН БЕСТСЕЛЪР, КОЙТО ПО ДУМИТЕ НА ЧИТАТЕЛИ Е ПРОМЕНИЛ ЖИВОТА ИМ.


В Корея излезе от печат биографията на преп. д-р Мун Сан Мьонг – Peace-loving citizen of the world или “Човекът който носи мир”. Книгата беше издадена през март от известното и много уважавано издателство GimmYoungSa... само след седмица книгата се превърна в национален хит - заема 7 място в списъка на корейските „документални бестселъри” и 20 място в общия списък на бестселърите Прочети целия материал



Негативна реакция на християни

Реакцията измежду някои Корейски църкви, както би могло да се предскаже, бе разпалена негативност. Предубедени продавачи са криели книгата от погледа на евентуални куповачи до поискване по име. Издателството бе залято с протести и заплахи за бойкот. Водещи в негативната кампания бяха от църквата на Пол Йонги Чо (смятана за най-голямата църква в света). Тяхната страница бе пълна със гневни статии, че издателството "се е продало" на Преп. Мун в търсене на печалба. Тези злословници за удобство забравиха, че същото издателство е публикувало и много от бестселърите на техните църкви.

Разпалват обществения интерес

За ирония, тази бурна негативна реакция само разпали обществения интерес. В Корея около 30 процента са християни, 20 процента Будисти, а останалите "необвързани" са със сравнително отворено съзнание.

Коментари получени по интернет:

"Аз съм християнин. В моята църква ми казват, че Преп. Мун е дяволът. Аз обичам да чета книгите на Пол Йонги Чо. Разбира се, чувствах се предаден от издателството... Защо са продали душата си на дявола? Странно. Това е най-доброто издателство в Корея. То публикува толкова много християнски книги. Какво противоречие. Казват, че три години са подготвяли публикуването. Трябваше сам да открия причината, така че си купих книгата. Направо не можах да спра да я чета. Беше ли това истина или фабрикация? Това не е живота на един човек, това е епика! Чувствах тъга, скръб, съжаление, гордост. Бях завладян от всякакви емоции и не можех да оставя книгата докато не я завърших в 4 сутринта. Моето заключение е, че този човек е реален. Но въпроса е - кой е той?! Какъвто и да е отговора, всеки който обича мира и иска да се освободим от предразсъдъците трябва да прочете тази книга. Аз я прочетох отново и подчертах всички важни за мен пасажи. Кой може да оцелее през толкова много преследване, затвор и мъчения, освен един светец? Благодаря на издателството. Сега ги разбирам!"

"Благодаря, християни, за целия шум около книгата, който привлече вниманието ми към нея. След всичко това нямаше как да не отида да я купя! Аз не съм такъв настървен читател; не съм лесно прочувстван емоционално. Но от както отворих тази книга, аз не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Тази книга промени живота ми."

"Четох книгата и мисля, че е великолепна. Връщам се в книжарницата да купя и друг книги за Обединителната църква. Ако не открия ще проверя къде е най-близката им църква, за да лично да науча повече за Преп. Мун. Не съм религиозен човек. Мисля че разбирам защо някои християни мразят тази книга. Сърцето ми бе грабнато като я четях. След като прочетох последната страница дълго гледах синьото небе и високите планини."

"Въпреки че обичам да чета, не прекарвам в четене повече от три часа на ден. Но този път бе изключение. Купих тази книга от любопитство, но щом започнах да чета просто не можах да спра докато не я завърших цялата. Това не е обикновенна занимателна литература, книгата докосва дълбините на душата ви и пронизва сърцето. Дори не можех да повярвам, че в наши дни може да има хора като Преп. Мун... Неговото отношение и обхвата на нещата които е постигнал минават отвъд всички други съвременни бележити личности... Аз мисля, че той е първият реален, истински човек на вярата."


"Тази книга ще бъде голям хит. Запомнете думите ми. След като я прочетох отидох при сина си, който е в средното училище, зает с домашните си. Дадох му автобиографията на Преп. Мун и казах, 'Сине остави учебниците, по-важно е да прочетеш това!'"

"От токова дърлго слушам християни да вдигат врява относно Обединителната църква. Те трябва да престанат. А вие Обединителните членове: Престанете престанете с вашите приказки за провидението. Тази книга постигна това което никой от вас не можа да направи: Опишете добър, истински жизнен портрет на основателя на вашата църква и направете хората да обърнат внимание. Към Биографията на Сан Мьон Мун
.

Безусловна любов

.

Тайната на безусловната обич

14 април 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |


Безусловната обич е сложно взаимодействие между седем отделни зони в мозъка, установи изследване на проф. Борегар сканирал мозъчната дейност на хора с доказана способност да изпитват безусловна обич. Това съобщи в. "Таймс".

Тази наша способност е свързана с най-съществения аспект от нашата същност като Божии деца - Сърцето. Обединителната философия определя "Сърцето", като импулсът да обичаш и да даваш безусловно, импулсът да търсим щастие като обичаме и се грижим за обекта на нашата любов.

Изследването показва, че желанието да се грижим за друг човек, без да очакваш награда, създава уникална мозъчна активност.
Тя е съвсем различна от романтичната или сексуалната любов, показват неврофизиологични изследвания на екипа на проф. Марио Борегар от Университета на Монреал в Канада. Тази безусловна любов и всеотдайност може да ни изпълни с огромна радост и даде цел на живота ни. В момента в който помогнем на някого с такова сърце автоматически ние се изпълваме със странно чувство на радост, което ни дава сила и дори подобрява здравето ни.

Учените се интересуват от тази емоция, тъй като според теорията на еволюцията хората би трябвало да изпитват такива чувства само към децата и брачните си партньори, защото те им помагат да предадат гените си на бъдещите поколения. Човек обаче притежава много по-възвишени желания и стремежи от тези елементарни физически инстинкти. Човекът е духовно същество което търси любов, добрина, истина и красота много повече от физическите нужди за оцеляване и удобство. Духовното "Аз" в нас е създадено да бъде субект спрямо физическото ни "Аз". Това означава, че нуждите ни за храна, сън, конфорт и секс са второстепенни, докато нуждата за любов, истина, красота и добро е много по-основна и значима за щастието ни.

В живота безусловната обич често е насочена към хора, с които нищо не ни свързва. Духовното ни "Аз" се нуждае от хранителни елементи за своето развитие и усъвършенстване. Тези подхранващи елементи идват от физическотото ни тяло когато извършим добри действия. Те са необходими за израстването на духа и сърцето ни. С други думи, духът ни се подхранва с полезни витални елементи когато вършим безусловно добро. Тогава вътрешно се изпълваме с духовна сила и в замяна физическото ни тяло получава духовни елементи, които ни носят радост, сила и здраве. (от Обединителния Принцип)

За да установи причината за това, проф. Борегар сканирал мозъчната дейност на хора с доказана способност да изпитват безусловна обич като нископлатени асистенти, които помагат на хора с трудности в ученето. Борегар ги карал да извикват чувства на безусловна обич и да ги задържат в мозъка си, докато ги подлагал на сканиране. Обединителния принцип, обаче, ясно показва защо безусловната любов е основната цел на живота ни. Същността на физическия ни живот се определя от качеството на виталните елементи с които сме подхранвали духа всекидневно. Така духовното ни израстване и развитие зависи от естеството на физическия ни живот. А най-основната цел на земнишя ни живот е да се научим да обичаме с безусловна любов за да можем да живеем щастливо, не само тук, но и в духовния свят където живота ни продължава след края на земния.

Възпитание на Децата

Абортът убива 42 млн. деца годишно

Бебето се влияе от емоциите ни


Глобална обиколка за Мир - Германия

.

Федерацията за всеобщ мир – Германия започна нова мирна инициатива

Перспективи за мир в 21. век

Berlin, 15.03.2009 by Angel Stefanov : Глобална обиколка за мир

image002

В Берлин започна серия от проекти и събития в рамките на инициативата “Перспективи за мир през 21. век”, организирана от Федерацията за всеобщ мир – Германия, като част от Глобалната обиколка за мир започнала от началото на месец март до средата на май тази година в 194 държави.

С помощта на организациите Служба за младежка инициатива и Детската благотворителна организация ARCHE, няколко детски площадки в Берлин бяха ремонтирани и обновени.

Проведе се и симпозиум на тема “Перспективи за мир през 21. век” със спонсорството на Семейната федерация за световен мир и обединение – Германия и Ислямското общество – Берлин.

image008Състоя се и шествие за мир и митинг пред Бранденбург. Карл Майер, председател на ФВМ – Германия, заяви: “Всички хора имат общ произход и са с еднакво достойнство. Западния свят понякога гледа с пренебрежение хората от слабо развитите страни, но има много неща които могат да научат от тях по отношение на човешките взаимоотношения.”

Семейството е институция съществувала преди държавата и държавата трябва с предимство да се грижи за семейната институция

image004Множество изтъкнати представители на Германското общество се събраха на този форум, за да дискутират ролята на семейната институция в съвременното общество. Анализаторите посочват, че се наблюдава отместване на важността на семейството при формиране на семейната политика. Семейството е най-естествената същност за обществото и е от съществена важност за гражданския и световен мир и сигурност. Семейството е съществувало преди правителствените структури да бъдат формирани. Затова приоритет на правителствата трябва да бъде грижата към семействата, образованието и възпитанието. Социалистическо-феминистки план беше наречен опита за заличаване на ролята на половете в съвременното общество и семейство. Поради стремежа към максимизиране на икономическите резултати за растеж, правителствата провеждат семейна политика при която за жените е трудно и те загубват всякакво желание за създаване на семейство, раждане и отглеждане на деца.

image007 (1)В най-добрия случай, политиката на правителствата към семействата и родителите се превръща в нищо повече от компенсации за отглеждане на децата.

Силата и безсилието на Организацията на обединените нации

image009Д-р Норман Вайс, преподавател във факултета по човешки права в Подздамския университет, изнесе презентация за силата и безсилието на Организацията на обединените нации. Той подчерта, че усилията на организацията не могат да предотвратят конфликтите по света и затова е необходим нов подход за решаване на проблемите със световния мир.

Няма световен мир без междукултурен диалог

image003 (1)Д-р Дитер Шмид, зам. председател на федерацията за всеобщ мир – Германия, каза че съгласно статистиката 88% от населението на света и 70% от германците, заявяват че са членове на една или друга религиозна общност. Затова религията има огромна роля и потенциал за решаване на междукултурните проблеми и не трябва да бъде игнорирана. Със сигурност, цел на всяка религия е установяване на траен мир и разбирателство в и между отделните общества.

image013Разбира се, в историята има множество примери, когато религиите не са в роля на миротворци, а се бият помежду си. Точно в това е предизвикателството за религиозните лидери. Тяхна е задачата да работят за утвърждаване на общоприетите ценности, добруването и сътрудничеството за решаване на световните проблеми. Федерацията за всеобщ мир предлага пет принципа за мир, като обща основа за сътрудничество между всички: Бог е общ родител на цялото човечество; хората са предимно духовни същества; хората са създадени да водят живот за благото на другите; семейството е универсалното училище за правилни взаимоотношения. Всичко това минава отвъд културните различия, като: раса, религия, етнос и т.н., и свързва целия свят.

Едно световно Божие семейство – мирен свят през 21. век

Редица високопоставени гости, правителствени ръководители, парламентаристи и представители на дипломатически мисии изразиха подкрепата си към тази инициатива.

image010Президентът на Федерацията за всеобщ мир – Европа, д-р Сонг, представи визията за световен мир в речта си: “Ние сме изправени пред големи предизвикателства, огнени конфликти, изблици на насилие по целия свят. Но още по-ужасно е че се намираме в условия на морална и духовна криза, която се подчертава и с разрушаване на семейната институция, с нарастване на разводите, разпространение на болести предавани по полов път, нарастване на броя на младите хора с чувство на отчужденост от обществото, в които преобладава стремеж към насилие и разрушителни импулси.”

Глобалната обиколка за мир, според д-р Сонг, е насочена към обновление на обществото и е основа за междукултурно сътрудничество, укрепване на семействата и установяване на култура на живот за благото на другите.

Посланиците на мира представят своите проекти

Г-н Фриц Пипенбург, актвист за мир и архитектът Йохен Гарбе представиха своя проект за Градина на мира в Кабул, която да бъде построена пред сградата на парламента. Паркът ще служи на гражданите и техните семейства като място за отдих и забавление.

Г-н Армин Вайс, студент от Гьотинген, представи компютърен проект за училищата в Афганистан и проект за студентски обмен с Германия.

Посланикът на мира Сами бен Мансур, мениджър на Mellowvibes Ltd, представи проекта “Забравените деца на Германия”.

Представителите на ФВМ – Щутгарт, разказаха за гражданската инициатива “Религии за мир”.

Поход – Мир, Шалом, Селам алейкум