Потребителите, които сърфират в интернет, са изложени на все по-голям риск от това, че правителствата и компаниите следят сайтовете, които те посещават, за да изградят картина на техните дейности, заяви създателят на световната мрежа World Wide Web (WWW) Тим Бърнърс-Лий.
Бърнърс-Лий, чието предложение за система за управление на информацията на Европейската организация за ядрени изследвания CERN преди 20 години впоследствие довежда до появата на WWW, заяви, че проследяването на посещенията на уебсайтове по този начин може да изгради невероятно подробен профил на съответния човек и неговите навици.
„Мисля, че този начин на слухтене е много важно да се избегне“, каза той по време на празненство за 20-годишнината на мрежата, цитиран от Ройтерс.
Технологиите, които сега се разработват, ще улеснят решенията кой да вижда материалите, които човек качва в интернет и при какви обстоятелства. Хората може да не искат потенциалните им работодатели да видят снимките им от отпуските, казва той.
Британецът, който сега е професор в Масачузетския технологичен институт (MIT) и директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), казва, че иновациите в мрежата се ускоряват.
„Мрежата е само върхът на айсберга. Убеден съм, че новите промени ще разтърсят света още повече“.
Една от предстоящите големи проблеми са „свързаните данни“, при които отделни части от данните могат да се четат от машините, не само уеб страниците, на които се показват. Това би позволило на потребителите да свързват четими данни с подобни данни и да ги манипулират, например да ги поставят в таблици или диаграми. Сборът на човешкото знание тогава ще прерасне в това, което Бърнърс-Лий нарича семантичната мрежа.
Резултатът от това би бил студентите да имат (обобщен) достъп до данни от изследователски институти или обикновените хора до данни на правителството. Системата би позволила на инвеститорите да обработват данни, които се съдържат в корпоративните прессъобщения.
Според Бърнърс-Лий бъдещето на мрежата е в мобилните телефони, които вече разполагат с повече браузъри, отколкото преносимите компютри. „Това ще бъде вълнуващо в развиващите се страни, защото е единственият начин много хора изобщо някога да успеят да видят интернет“, казва той.
Когато Бърнърс-Лий пише предложението си през март 1989 г., шефът му в CERN пише в коментара „неясно, но вълнуващо“. За два месеца през 1990 Бърнърс-Лий написва софтуера, който позволява на потребителите да споделят достъп до информация чрез интернет, като създава името World Wide Web.
Кодът става свободно достъпен през 1991 г. и бързо се заема и разработва от други ентусиасти. „Проектът тръгна, защото участваха хора от цял свят, това е най-вълнуващото за този период“, казва той.
Сред нещата, за които съжалява, е, че е започнал уеб адресите с http://, тъй като двете наклонени черти са излишни и са довели до милиарди прахосани удари по клавиатурата.
Друго нещо, за което съжалява, е начинът, по който са структурирани уеб адресите. Би било по-смислено да се започва с по-общите елементи като държави или организации – например да се използва ch/cern/info вместо info.cern.ch (както е сега уеб адресът на организацията), казва той.
No comments:
Post a Comment