: Емануел Сведенбург, Емануил Свиденборг, издателство на Бялото Братство битие Сведенборг
Емануил Сведенборг
За състоянието на човека след смъртта Емануил Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Ако човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Ако има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. След смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание...
В духовния свят хората се сгрупират с тези чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят.
Ада се описва, не като място на буквален огън и мъчения. Всички егоисти, крадци, убийци, изнасилвачи отиват при себеподобните. Тяхното ниво на сърцето и желания автоматически ги отвеждат на такова ниво в духовния свят. Така те се пържат в собствения си огън; измъчвани от същото зло което са вършели, сега вършено на всякъде около тях. Представете си човек обичащ да клюкарства и създава интриги, обкръжен с такива. Живота му е буквален ад, Ад който той самия си е създал с начина си на живот.
Емануил Сведенборг е написал множество съчинения, които днес сведенборгиянските общества превеждат и издават на разни езици. Сведенборг казва: „Аз пиша само по вдъхновение и аз съм собствено само секретар на своя дух.” Сведенборг е имал големи ясновидски способности и писаното от него е плод на неговата вътрешна опитност. Той се е опитал в своите съчинения да разтълкува окултно и мистично книгите „Битие” и „Откровение” от Библията.
В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението.
В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове. За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва:
„Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото)."
Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие.
Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното.
У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото. Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир.
И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа.
След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло.
Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него.
Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо.
Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение.
По-важни негови съчинения са:
1) За небето и неговите чудеса и за ада, според видяното и чутото, Лондон, 1757.
2) небесните мистерии, Лондон, 1749/56 г. Осем тома.
3) 3a небето и ада), Лондон 1758 г.
4) Diarium spiritualе.
5) връзка между душата и телото, Лондон 1785 година.
ЗА НЕБЕТО, ЗА СВЕТА НА ДУХОВЕТЕ И ЗА АНГЕЛИТЕ
Емануил СВЕДЕНБОРГ
Божественото начало, излизащо от Бога, се приема вътрешно от ангелите в по-голяма и по-малка степен. Тези, които го приемат в по-голяма степен, се наричат небесни ангели, а тези, които го възприемат в по-малка степен духовни ангели. Вследствие на това небето се разделя на две царства: Небесно царство и Духовно царство.
Ангелите от небесното царство по своята мъдрост и слава стоят много по-високо от духовните ангели, защото възприемат божественото начало по-дълбоко, живеят в Любовта към Бога и са по-близко и тясно свързани с Него. Небесните ангели са такива, защото възприемат Божествените истини направо от живота, а духовните ангели ги възприемат предварително с паметта и мисълта си. Вследствие на това небесните ангели имат начертани тези истини в сърцата си, те ги постигат и никога не разсъждават това истина ли е или не.
Заради тези различия между ангелите от небесното царство и ангелите от духовното царство, те не живеят заедно и не са свързани. Те общуват посредством ангелски общества, наречени небесно-духовни, населявани от ангели-посредници. Всички небесни общества общуват помежду си, но не пряко, а чрез разпространението на сфера, която изхожда от живота на всеки: сферата на живота, това е сферата на любовта и вярата. Тази сфера обгръща небесните общества по дължина и ширина дотолкова, доколкото чувствата на ангелите са силни.
Външният образ на ангелите
Опитът ми в продължение на няколко години доказва, че ангелите по външния си вид приличат на хората, те имат лице, очи, уши, гърди, ръце, пръсти, крака; те се виждат и говорят помежду си, с една дума те имат всичко, както и хората, освен материално тяло. Човек не може да вижда ангелите с физическите си очи, а само с духовните си очи.
Светлината за ангелите представлява Божествената истина. Според това как и доколко възприемат Божествената истина те възприемат светлината. Затова небесните ангели са наречени ангели на светлината.
Ангелите гледат Бога в очите, а Бог ги гледа в челото, тъй като челото съответства на любовта и Бог чрез любовта влияе на волята им. А те Го гледат в очите, защото по този начин Го виждат с разума си. Разумът съответства на очите.
Въпреки че на небето всичко се движи, както на земята, ангелите нямат никаква представа от пространство и време. Това, че те не знаят какво е пространство и време произтича от факта, че на небето няма години и денонощия, а вместо тях има изменение на състоянията. Небесното слънце в постъпателното си движение не се измерва с години и денонощия, а с неопределени срокове, наречени изменения на състоянията. Ето защо ангелите нямат никакво понятие за време, а само за състояние. Под състояние те разбират относително изменение на любовта и вярата. Понеже те не знаят какво е време, за тях е непознато делението му на години, месеци, седмици, денонощия. Те не знаят какво е утре, днес и вчера. Когато ангелите слушат за тези понятия от човека, те разбират някакво състояние. Затова всичко, което е свързано с времето при човека годишните времена, дните и нощите, човешките възрасти, се превръща при ангелите в понятие за състояние: пролетта и утрото в любов; лятото и обедът в мъдростта на света; вечерта в мъдрост в сянка; зимата и нощта в пълно отсъствие на любов и мъдрост (адът). По тази причина годишните времена в словото имат подобно значение.
Под вечност ангелите също разбират нещо различно от хората те я възприемат като безкрайно състояние, а не като безкрайно време.
Одеждите на ангелите
Одеждите на ангелите съответстват на техния разум и на това доколко възприемат Истината. На някои одеждите им са ярки като огън, а на други блестящи като светлината. Огънят съответства на Божественото благо, а светлината на Истината, произтичаща от това благо. На трети одеждите са бели, без блясък или разноцветни, защото Божественото благо и Истина при тях са по-малко изразени.
За жилищата на ангелите
Това са съвършено същите къщи както на земята, но много по-красиви. В тях има много стаи, а наоколо цветни лехи, градини и поля. Там, където ангелите живеят заедно, жилищата им са подредени едно до друго, подобно на градове с площади, улици и пазари, също както при нас, хората. На мен ми беше позволено да ги посещавам, когато вътрешното ми зрение беше отворено.
Ангелите, които образуват небесното царство, в по-голямата си част обитават високи планински местности, духовните ангели живеят в хълмисти места, а по-ниско стоящите от тях ангели населяват скалисти области.
Жилищата, където живеят ангелите, не се строят както тези на хората, но им се дават от Бога като дар според степента на възприеманото от тях Божие благо.
За речта на ангелите
Речта на ангелите, подобно на човешката, се състои от думи и подобно на човешката се произнася звучно и се чува. Ангелите имат като хората уста език, уши и се движат във въздуха, но този въздух е духовен, приспособен за тях, в него те дишат и посредством диханията си произнасят думите точно така, както хората в земната среда.
За всички небеса езикът на ангелите е един.
Езикът на ангелите няма нищо общо със земния, човешки език. Те произнасят само това, което напълно съответства на техните чувства.
Ангелите беседват с човека на познатите за него езици. Причината за това е, че по време на разговора ангелите се обръщат към човека и се съединяват с него и от това сливане двете страни мислят еднакво. И тъй като мисълта на човека е неразделна част от неговата памет и речта произтича от нея, то и двете страни говорят на един и същи език. Освен това, един ангел или дух, който се съединява с човека, той се се вселява и в неговата памет, затова смята, че знае всичко, което и този човек знае, включително и езиците, които говори.
Да говорят с ангелите се позволява само на тези, които живеят в Истината и приемат Бога и Божественото начало.
За небесната азбука
Тъй като ангелите имат реч и тя е словесна, по тази причина те имат и азбука. Небесната азбука е била създадена от Бога заради Словото. Словото по своята същност е Божествената истина, от която изтича цялата небесна мъдрост както за ангелите, така и за хората.
Веднъж получих от небето книжка, в която бяха написани само няколко думи с еврейски букви; при това ми беше казано, че всяка буква е пълна с тайните на мъдростта и тези тайни се съдържат в извивката и наклона на буквите и в тяхното звучене.
Писмото на най-вътрешното небе се състои от различни по рода си извити и закръглени чертици. Удивителното е това, че ангелите знаят тази азбука без да я учат, при тях тя е вродена, както и самата им реч. Беше ми казано, че древните жители на нашата земя са имали подобно писмо, чертите на което после са били пренесени в еврейското писмо, в началото буквите в него са били закръглени, а не ъгловати и остри.
Емануел Сведенбург, Емануил Свиденбург, Емануел Свиденборг, Емануил Сведенборг В издателство на Бялото Братство е Емануил Сведенборг, Битие, Библията, есе
No comments:
Post a Comment