Как се учим на любов

Как се учим на любов

2008 | Автор: Juliuts | Unification Family Therapy

Без да се преживее, любовта не може да се научи. Точно така, без да я получават от родителите и околните невръстните деца не биха научили какво е любов. Пример за това са децата отгледани от животни. Те не са способни да съчувстват или изпитват любов и съпричастие. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.

Любовта се научава чрез физическа интимност

Децата са родени с много силен инстинкт за търсене на интимност и връзка с родителите. Те биха направили всичко за да получат вниманието и интимността на родителите. Но понякога това става по неправилен начин.


- Най-силния мотив при децата е търсенето на интимност

- Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)

- Преживяната интимност е единствената която ще познават и търсят в живота си

- Както са я получавали в детството така те ще я изразяват и към своите деца

Неправилна интимност:

Предаване на безпокойство в интимни моменти

Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновенно се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединитлената Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.

Така че, трябва да се научим да не предаваме безпокойствата си на децата и околните: „Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God's strength and letting go)

ЗАБЕЛЕЖКА:

· Този процес не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните Витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)

Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.

Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция на стореното от Луцифер на Ева.

След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, те няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.

Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..