Плана за спасение: ЦЕЛ НА МЕСИЯТА

Плана за спасение чрез Иисус Христос: Мисия на Месията. Божествения Принцип - основното учени на Преп. Мун

Цел на месията

(3. ГЛАВА НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ПРИНЦИП НА Д-Р МУН)

1. Божията цел в плана за спасение

Всеки човек е създаден като дете на Бог. Когато се усъвършенства и стане въплъщение на доброто, той живее в Божието царство на земята и духовния свят.

Целта на Бог за създаване на Творението е да изпита радост чрез Своите деца, които трябва да живеят в Небесното царство – светът на Божията любов и Сърце. Небесното царство се установява чрез изпълнението на Трите Благословии. Но поради Грехопадението на първите предци човекът става въплъщение на греха и на злото. Оттогава той живее в страдание както на земята, така и в духовния свят, а целта на Творението остава неизпълнена. Ще се откаже ли Бог от своя идеал за Творението? Ще го остави ли нереализиран? Не.

Както казва Бог в Исая 46:11 „...Аз казах – и ще изпълня това предначертах – и ще го сторя.” Бог несъмнено ще изпълни Своята цел. Бог, който е Бог на любовта, не би могъл да изостави грешния човек в такова състояние, защото човекът е създаден като Боцие дете. Вместо това, Бог работи за спасението на хората.

Но тогава, какво представлява спасението? Спасението е възстановяване: да спасим един умиращ човек означава да го възстановим до неговото нормално състояние; да спасим давещ се човек означава да го избавим и възстановим до състоянието, в което е бил преди да започне да се дави. Бог спасява грешния човек като го възстановява до неговото първоначално състояние на доброта – до състоянието, в което той може да изпълни Целта на Творението.

Божията цел за спасение е да възстанови човека до първоначалното състояние без грях, както Бог го е създал, да му помогне да стане съвършен и да изгради идеално семейство с център съвършената личност, а след това да създаде идеално общество, нация и свят, основаващи се на това идеално семейство.

II. Изпълнението на плана за спасение означава изпълнение на целта на творението

Какво ще представлява човек, който наистина стане такава идеална личност, а именно бъде възстановен и изпълни Първата Благословия? Тази идеална личност ще има такава връзка с Бог, кавато е връзката между неговото тяло и неговия дух. Духът живее в тялото и тялото действа в съответствие с напътствията на духа. По същия начин един съвършен човек е храм на Бог и Бог живее в неговия дух. Бог става център на неговите мисли и действия – център на живота му. Такъв човек с усъвършенстван характер постига идеално единство с Бог така, както нашето тяло постига хармония с нашия дух. Това е изразено в 1 Коринтяни 3:16, където се казва: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?”, а в Иоана 14:20 пише: „В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя отец, и вие сте в мене, и Аз във вас.”

Ако Адам и Ева бяха станали такива съвършени личности, нима тогава в Едемската градина щяха да имат нужда от молитва, от религиозен начин на живот или от Спасител? Защо да е нужда молитва на тези, които постоянно живеят и общуват пряко с Бог? Ако религиозният живот е живот на вяра, при който грешният човек отчаяно, пипнешком в тъмната търси Бог, когото е загубил, тогава нима съвършеният човек, който ежедневно е храм на Бог, се нуждае от някаква форма на преклонение? А ако човекът не бе съгрешил в Едемската градина, нямаше да има църкви и свещени книги, служби, нощни бдения, изцелителни събирания и т.н.. Единственото, което всеки човек трябва да прави, е да живее като въплъщение на доброто и да следва Бог в своя всекидневен живот. Както хората, които не се давят, които са безгрешни, нямат нужда от Спасител.

Ако човек бе изградил идеално семейство и бе изпълнин Втората Божия Благословия, какво щеше да бъде това семейство? Ако Адам и Ева бяха станали съпруг и съпруга,които въплъщаващи доброто, това семейство би поставило началото на безгрешен род, общество, нация и свят. Небесното царство щеше да бъде установено с основа това семейство. То би довело до развитието на идеално общество, на единно световно семейство, с една двойка истински родители. (първият мъж и първата жена) и безброй поколения от безгрешни потомци, изразстващи в благоденствие. Планът на Бог за спасение е да се развият такива небесни личности, хора, които да изпълнят Трите Благословии и така да установят Небесното царство.

С такава цел за спасение Бог изпраща Своя Син Иисус Христос като Спасител на този свят. Месията трябва да застане пред Бог като начало на всички идеал- ни хора и да създаде идеално семейство. Това семейството изпълнява целта на Творението и става мястото, където Божияталюбов може да живее. Той също трябва да установи идеална нация и свят и така да изгради първоначално замисленото Небесното царство на земята като изпълни Целта на Творението. Това е целта, с която идва Месията.

III. Божият план за спасение чрез кръст

А. Разпъването на Иисус на кръста

Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.

Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?

Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).

Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?

В Гетсеманската градина Иисус се моли: „...душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене...Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша...” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?

Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.

Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „...горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия. Продължава...

1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Божествения Принцип - основното учени на Преп. Мун