ТРУДНИТЕ РАЗГОВОРИ

.

Трудните разговори
Май 2009 | Автор: Juliuts | Любов | Семейство | Възпитание

Във всеки труден разговор ние допускаме едни и същи, напълно предвидими грешки, които изкривяват мислите и чувствата ни и ни въвличат в неприятности и недоразумения.

Ето няколко грешки за които трябва да внимавате. Повечето трудни разговори са резултат от несъгласие по отношение на това какво е станало и какво е трябвало да стане. Кой какво е казал и кой какво е направил? Кой е прав, кой какво е имал предвид и кой носи вина?

Какво можем да променим? Разчепкването на „Какво стана?” се оказва много по-сложно, отколкото първоначално предполагаме. Затова просто ги избягвайте. Това не е правилния подход. Всеки от събеседниците притежава някаква информация, неизвестна на другия, а взаимното й споделяне никога не е лесно. Ето защо винаги се сблъскваме със силно емоционално заредени ситуации, които ни се струват застрашителни за нашата самоличност.

Проблема е, че докато се опитваме да разплетем различните версии за вината, макар и да подхождаме уж логично ние се базираме на много осакатяващи предположения. Предположенията, върху които се гради цялостната ни нагласа в разговора, води до безкрайно много смут и мъка. Необоснованите ни предположения могат да се окажат катастрофални. Особенно когато не сме сигурни какви са намеренията на даден човек, в повечето случаи ние предполагаме, че са лоши.

Да се говори за вината само води до разногласия, до взаимно отричане, което едва ли може да допринесе за конструктивни решения. Подобен подход буди страх от наказание, чувството че ни обвиняват. Нещо повече, цялата ни енергия отива в опити да се самозащитаваме вместо конструктивно да подобрим нещата.

Същината на проблема при трудните разговори почти никога не е конкретното установяване на фактите. При тях има конфликт на възприятия, на тълкувания и ценностни системи. С други думи, при трудните разговори не става дума за истината, а за това кое е важно и от значение за всеки от събеседниците. Всичко е дълбоко свързано с нашите вътрешни чувства.

Никак не е лесно да разберем чувствата на другия човек, а е толкова лесно да ги нараним. Затова търсенето на вината е неправилен подход. Това само ще постави и двете страни в отбранителни позиции. Всеки ще се чувства застрашен и наранен. Ето защо трябва да пренасочим усилията си от доказване на собствената ни правота към взаимно разбиране на възприятията, тълкуванията и ценностните системи.

Не е толкова сложно! Просто прекратете разговора в търсене на фактите от миналото. Вместо да се ровим в необясними нараняващи обвинителни версии, просто кажете, "Няма смисъл от това" и предложете накаква по-здравословна насока, насочена към бъдещето! Когато успете ще разбирете, че си струва. Избягват се както външните конфликти, така и вътрешния водовъртеж от "превъртане на лентата" в доказване на себе си, колко сме прави, и как другия бил това и онова. Безкраен омагьосан крък. Това са ненужни неща, които заробват съзнанието ни, блокират сърцата ни и тотално съсипват взаимоотношенията и с близките и в работата! А със сигурност, ако разберем мотивите за действията на другия, то лесно ще можем да простим за грешките и да продължим без обвинения.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕГАТИВНИТЕ МИСЛИ

ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ

.

Междурелигиозния ДИАЛОГ